Но то беше опорочено от една прослойка на отрицанието, която оскърби историческия ни път. Европа пък не отдаде признание на българското будителство, защото то отлъчи съдбовността си от Ренесанса. А българското будителство не е признание на минало, то е път на една бъднина!
Миналото е послужило в събудено съзнание за отговорност. То не е лишило бъднината от съвършенството на откровението, защото един глас рече: Защо се срамуваш да се наречеш българин? Една тайна е разкрита – че този народ е белязан заради своята съдбовна обреченост! И от това, което нарекоха „робство“, ние направихме от себе си светителство. Защо? Защото върху националния ни дух бъднината даде своите плодове – път на жертва. Събудената жертва е запаленото кандило на нашата бъднина! И за някакви 100 години ние направихме не само присъствие, но белязахме своята възкресна мощ!
Денят на будителите е венчалният пръстен на новата съдбовност на българската пътнина!
Един народ, ако няма национална идея, ако няма културна програма – не е белязан за историческо присъствие. Българският народ по Божия воля и лични достойнства има своето будителство, което не може да бъде нито отречено, нито оспорено, нито спряно в живота ни!
Будителството е верска и социална проява на душевност в българската страдна, но величава пътека – както към Бога, така и към земята! То е явление, единствено в цялата световна история. Феномен, който не е породен от идеологическа натрапчивост, а е роден като потреба на историческия дух – както да създаде душевност като култура, така и да излее своята воля в идея за свобода.
Има азбучни истини, за които азбуката не стига, за да ги характеризираме! Тогава идва преклонението, и то като плод на провиденция. Провиденция е да се сложи едно такова име, пълно с енергитичност, с личности, с жертви; име, пълно със съдържание, влязло в душите на всички българи – народни будители! Най-хубавата дума в нашето Възраждане. Никой друг народ не е създал този изговор: народни будители. Не освободители – будители! Име – може би най-великото в културата на човечеството. Най-далновидният изговор за родените от утробата на народа ни белязани синове – от монаха до водача, съставляващи огнения път на Българското възраждане. Личности, които слагат костите си пред олтара на несъществуваща държава, но незабравена в душите и сърцата им родина; личности, които съставят иконостаса на българската идея за свобода. Те дават не само дан, а правят битие в историята на българския народ! Всеки носи валентност за историчност, но не всеки ражда битие за историчност!
Насловът – будителство, като етимология произлиза от „будя“, събуждам някого. Могат да бъдат освободени непробудени хора, но вече събуденият не може да бъде пок`орен. Каква е задачата на будителите? Светилото, което трябва да освети душата на един народ. Тази „покойница“ е имала нужда от възкресение! Народът се събужда, за да види деня и извърви път, за да промени битие и да твори история; българите да тръгнат и да дадат свидетелство за националната си принадлежност. Така че „будя“ е не в смисъла само някого да разбудят от сън (и той да се доизлежава), а да се събуди от вековното робство един народ, който има в себе си чеда, готови за дела.
Будителите не са освободители – самото събуждане дава пулсацията за свобода!
Из „Духовните дарове на България“, том II [1]
Ето защо още от Първото българско царство един кхан идва – Аспарух, идва от незнайности. Защото българският народ по същина е мобилен народ. Той не е континентален – той е на цялата планета. Идва с едно особено искане – иска земя, която трябва да направи територия, и иска власт, която да направи държава.
Тази идея на духовните очи на съдбата му отрежда присъствие, защото се знае, че българският народ почти 2200–2300 години е живял преди Христос и е обиколил всички места, от които е събирал духовното си олтарно моление. Но той не се е научил да коленичи. Знаете ли защо? Защото този народ е изповядвал Танг Ра, т.е. Небето, което няма нито ангели, нито сатани. Затова че не е нужно робство, макар че робството при нас послужи историците да квалифицират идеята за Будителство.
Но Будителството стои в един кхан – Кубрат, който има един сноп и казва: Съединението прави силата! И сега го пише на Народното събрание отгоре. Така че този феномен е изключителен, но той, повтарям, е очите на съдбата на България. Ето защо ние го виждаме осъществено, за отлика от всички народи. То изисква провиденция, а не коленопреклонност!
Аз не мога да приемам величие, когато един народ трябваше да бъде унижен. Този народ има право на признание, защото има национален дух. Националният дух се изразява в потреби, които, примерно казано, един предшественик беше направил – Златният век в българската култура, и дори с един елементарен израз – тоягата на хаджи Генчо. Колкото и смешно да изглежда, една тояга беше даскалоливница. Даскалоливницата фигурно чрез тоягата на хаджи Генча. Това, което направиха и примерно казано, духовните ни лица – изтръгнаха от империя признание да правим своя духовна молитва в свой собствен храм. Т.е. разпятието на Христос за тях беше Възкресение, а не мъчение. От институцията трябва да се търси начин да се освободим, когато имаме идеи. Но когато имаме идеологии, институциите са властници.
Това е голямата трагедия и това е, което покрива, ако можем да кажем, нашето Будителство, за да го задуши. Защото ние имаме Будителство, което ражда от главата. У българина има две утроби – едната е детеродната, другата е мъдростта. Затова богинята на мъдростта се ражда от главата. Ние имаме тази благодат – да раждаме мъдрост от главата.
Ето защо ние виждаме меча до мъдростта; ние виждаме даскалоливницата до мъдростта; ние виждаме духовното причастие на един народ в една голяма идея – собствена Църква. Като институция тя е много далеч от служение, но като идея религията е най-потребната тайна на всяка национална даденост!
Затова казвам, че ние сме мобилен народ и носим една страшна идея – идеята за единобожието 2 200 години преди Христа. Идеята за мъченичеството за нас е вродената страдалност, в която, както фигурно се изразявам, един Христос е живяно човечество, но и осъществено Божество.
Това беше у нас феноменът при раждането, което се извърши чрез този наистина голям, единствен празник в света. Ние предварваме Френската революция с 36 години. Когато те правят Френската революция, сме написали книгата на Отец Паисий: „О, българино, поради що се срамуваш…?“ Това ли не е феномен? Това е най-големият феномен в света. Не е нужно робство, за да стане феноменът реалност.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Да бъдеш буден,
когато измамен светът заспива;
Да бъдеш смел,
когато овластен страхът тронува;
Да бъдеш силен,
кога невежеството се надсмива,
и да простиш,
когато враг на твоя бряг гостува!
Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден
ще ходи хорската съдба!
Ваклуш Толев
Links
[1] https://vaklush.org/izdania/duhovnite-darove-2/
[2] https://liberta.bg/tags/%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8
[3] https://liberta.bg/tags/%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D1%83%D1%88-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2
[4] https://liberta.bg/tags/%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
[5] https://liberta.bg/tags/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD