Изглежда комуникацията между коалиционните партньори Стефан Янев и Стефан Софиянски изобщо не е нивото, което изисква една предизборна кампания, ако дадена политическа сила или коалиция иска да привлече гласоподаватели със сериозността си, а не с леки медийни изпълнения, които предизвикват само смях и подигравки сред публиката. А точно така се получи в последния казус - хакнат ли е профила на Стефан Янев, или сам си пише в него за "тръбата" - произведен от бившия "син кмет" на София Стефан Софиянски, чийто сват е не кой да е, а Васил Божков - Черепа. Отгоре на всички в-к "Уикенд" взе на прицел партията "Български възход", като я свърза с "легендарният контрабандист и бос на черното тото" Костадин Хаджииванов – Коце Маца. В определени среди вече дори се прокрадват и съмнения, че зад Стефан Янев може да стои самият Христо Ковачки, а повод за тях е дал приближен на енергийния бос, който е видян да събира подписи за регистриране на "Български възход" в ЦИК.
Чий е статусът "Защо тръбата е цяла"
"Доколкото разбрах, не го е казал той. Консултирахме се и се смята, че това е, как да го наречем, хакерска атака. Помислете си колко е нелогично, за да го каже сериозен човек като господин Янев. Все пак той два мандата беше успешен служебен премиер". Това заяви пред Nova новият коалиционен партньор на лидера на "Български възход" Стефан Янев и учредител на "Съюз на свободните демократи" Стефан Софиянски по повод енигматичния статус на Янев във Фейсбук, който остана без обяснение.
Според Софиянски, Стефан Янев не е "ляв", а споделят еднакви ценности. Това звучи странно, тъй като партията на Софиянски и Янев е в коалиция с лявата и русофилска АБВ на Румен Петков и заедно се явяват на изборите на 2 октомври.
Лидерът на "Български възход" Стефан Янев призна пред bTV, че статусът, в който се пита "защо тръбата е цяла? Защо газът тече?", предизвикал озадачение в социалните мрежи, е всъщност негов и че става дума за "Балкански поток".
Недоразумението между двамата - чий статус на кого е, а също така - кой е ляв и кой е десен, стана повод за подигравателни коментари в социалната мрежа и редица онлайн медии. Коментар по темата написа и Иван Стамболов - Сула.
Софиянски реставрира монархията
„Споделяме еднакви ценности… базата, която ни събира, е един консерватизъм, най-вече български консерватизъм по отношение на добрите години, които България е имала… успешните години през 30-те години, моделът на управление, който е бил тогава… България трябва да има нова обществена организация…“.
Ах, този пусти консерватизъм! Според една стара шега, ако някой каже: „аз съм консерватор“, това вече е достатъчно основание да се усъмним, че е такъв; истинският консерватор с досада ще махне с ръка: „Абе, я да ми се махате от главата!“ и ще остави политолозите да умуват какъв е той и какъв не е. Но, както казах, това е стара шега.
Заявеният от Софиянски в предаването на Лора Крумова консерватизъм не е точно консерватизъм, а реставрация на конкретна историческа ситуация, на конкретен, мимолетен от историческа гледна точка, момент и нищо друго. Но ако двамата Стефановци са за монархия и за ограничаване на партийния плурализъм (защото 1930-те се характеризират именно с това), то защо не го кажат направо, защо се стесняват? Със сигурност ще съберат аплодисменти от много страни. След като са за „ценностите на Търновската конституция“, защо не включат в програмата си един съвсем простичък, но смел ход – да обявят разбойническия референдум от 1946 за незаконен, да възстановят законодателното положение преди него, а пък после – каквото сабя покаже? Ето това е една ясна политическа програма, насочена към конкретна цел. А не ала-бала
Ако двамата Стефановци въздишат по Търновската конституция и се борят за „модела на управление, който е бил тогава“ (а той е бил монархия), допитаха ли се до законния и признат от цял свят монарх? Ако са се допитали, защо не казват – това ще е политическата новина на века. Ако не са се допитали, как си я представят тая рабата, кой ще бъде българският цар? Трябва да е личност, призната не само от другите държави, но и от всички (или почти всички) българи, които до този момент са се самоизяждали в партизански ежби. Кой ще е българският цар? Някой генетично доказан потомък на Асеневци? Но ако е само генетичен потомък, но без онази отговорност към властта, която престолонаследниците получават още от люлката, ползата няма да е голяма. И на коя социална база ще се опре – аристокрация, офицерство? А пък ако не е монархия и не е цар, то кои „ценности“ на Търновската конституция си представят двамата Стефановци, кои „ценности“ на 1930-те, белязани от едноличния режим на монарха?
Били консерватори. Да си консерватор не е достатъчно само да се просълзяваш от носталгия по миналото. Така всеки, който жали за Тодор Живков, ще е парекселанс консерватор. През десетилетията консерватизмът се е проявявал в най-причудливи форми, но неизменното, мисля си, е в няколко основни неща.
Общностите. Консерватизмът приема за ефективно функциониращи малките, а не големите общности. Най-стабилната общност е най-малката – семейството (затова глобалистите го атакуват най-свирепо). После са кварталът, селото, градът, професионалните общности, академичните общности. Държавата (родината, отечеството) вече е на границата на абстракцията, човек не може да мисли такива големи неща, без да ги деформира и профанизира. За човечеството – базисната общност на глобализма – да не говорим! То даже не е и общност, а някакво мъгляво обобщение (човечество в смисъл на природата „човечество“, която е обща за всички, е друго, просто думите съвпадат). Единствената голяма общност, обозрима и приемлива за консерватизма е Църквата, но там цялото живее у всяка единица в своята пълнота, което го прави обозримо и разбираемо. В Църквата човекът не е частица от цялото, а самото цяло.
Църквата. Консерватизмът е задължително клерикален, независимо от това какво ви разправят разни фокусници, които се кичат с неговото име. Той възниква като реакция на Великата френска революция, защото тя отстранява аристокрацията и духовенството от общественото уравнение, за да отвори място на буржоазията. Затова е естествено консерватизмът да бъде и монархически, но за съжаление той вече се е отказал от това. Консерватизмът е клерикален, защото вярва в Бог, вярва в йерархията и е убеден, че властта е добра, само когато има небесна санкция. Такава санкция може да има и немонархическа власт – въпрос на отношения с Църквата.
Изкуството. То е лаборатория („работилница“ на български език) за символи, а символите идват там, където думите (понятията) не стигат да бъде обяснено едно или друго. Следователно изкуството е неизбежно при формирането на мирогледа. Изкуството на либералите е реализмът, а на консерваторите – романтизмът. Затова наскоро си позволих каламбура, че рационализмът е безумие, за което един философ ми се обиди. Ако един либерал и един консерватор са почитатели на фантастиката, то либералът ще избере сайънс фикшън, а консерваторът – фентъзи. Героят на либералчето е Капитан Планета, а на консерваторчето – Батман.
Може би България има нужда от истински консерватизъм. Но ако е така, нека престанат да се упражняват с тази дума кьораво и сакато, защото ще я обезсмислят и ще я превърнат в „мръсна“, както руснаците са на път да превърнат в мръсна думата „православие“. Наистина, на фона на модерното ляво, класическото може и да изглежда консервативно, но не е, защото не покрива споменатите по-горе признаци. Ако ли пък някои политици с годините и практиката от либерали-глобалисти са станали наистина консерватори, което е напълно възможно, то нека изберат адекватен начин да го съобщят.
Пълният текст на коментара - тук.
Коце Маца се завърнал в България (в-к Уикенд)
Повод за завръщането на Коце Маца са ангажиментите му в политиката, разказват запознати. Някогашният подземен бос се е заел активно да помага в предизборната кампания на създадената от него „Партия на зелените”.
За вота на втори октомври слабо известната формация се явява в коалиция „Български възход” с бившия служебен премиер ген. Стефан Янев. Както си му е реда, партията на Хаджииванов е успяла да пласира на челните места в листите доста свои хора.
Едва ли е изненада, че повечето от тях са свързани с крими фигури от Западна България.
Шансът Хаджииванов да им свои хора в задаващият се раздробен парламент, където всеки глас ще е важен не е за изпускане. Все пак, в следващите няколко години предстои усвояване на над 20 милиарда лева от ЕС, а подялбата им зависи от правителството и партиите, които го подкрепят.
Амбициран да помогне на партньора си Стефан Янев, Хаджииванов е активирал всичките си контакти по места. Още повече, че боса на черното тото има сериозен опит по темата. През 2003 г., преди да стане клиент на правосъдието, Хаджииванов се яви на месните избори в родния си Петрич от името на „Партията на зелените”.
След мощна подкрепа в циганската махала е избран за съветник и дори за кратко е шеф на общинския съвет. Очаква се отработената в миналото схема да бъде приложена на втори октомври и за русофилската коалиция на бившия служебен премиер.
При успех, Хаджииванов и неговите хора в листите ще се превърнат в символи на обявения от Янев „Български възход”. На този етап партията със сигурност влиза в парламента. Според последното социологическо проучване на агенция „Тренд”, проведено между 15 и 22 август, „Български възход” би получил 4,5% от вота, което им отрежда между 12 и 14 депутата в парламента.
Интересно е, че Коце Маца не губи интерес към политиката и докато е в изгнание. Миналата година той и съпругата му Радостина, прочута с титлата си „Мисис България 2004” се регистрираха в ЦИК за да гласуват в столицата на Малайзия Куала Лумпур.
Твърди се, че при добър резултат на „Български възход” съпругата на мафиота може също да получи подобаващ пост в управлението на страната. Все пак, семейство Хаджииванови вече са изчистени от криминалните обвинения срещу тях и като едни успели хора могат да поработят безкористно за полза роду.
Текстът на Уикенд, който позлваме, е взет от сайта Народ - тук.
