Скъпо ли ще излезе на България новата й план-сметка? Лъчезар Богданов – главен икономист в Института за пазарна икономика, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"
Виждайки, първо, какво се случва с Бюджет 2023 и неговото бюджетно салдо, какви са прогнозите ви за последните месеци от годината, които предстоят?
Това, което виждаме към момента, са две различни тенденции. При преките данъци, най-вече Корпоративния данък, Подоходния данък, разбира се, и социалните и здравните осигуровки – виждаме доста прилично изпълнение с доста сериозен ръст, което отразява както ръста на заплатите, очевидно ниската безработица, очевидно много добрата финансова година за голяма част от предприятията. От друга страна, приходите от акцизи растат съвсем минимално, а пък приходите от ДДС дори отбелязват минимален спад, което означава или трябва да бъде поне в начална фаза предупредителен сигнал, че тази година със сигурност, за разлика от миналата, инфлацията няма да помага на финансовия министър и механично да му пълни бюджета с постоянно нарастващи приходи.
До края на годината – разбира се, тук вече може би трябва да обърнем въпроса към разходите. Приходите горе-долу е ясно как вървят – вероятно малко по-малко от прогнозата, но вероятно в близка степен.
Финансовият министър, обаче, и като цяло правителството винаги в последния месец на годината – това, което се е случвало винаги в последните доста години, е да играят, както се казва, с разходите и да напасват дефицита. Или обратното – ако имат пък излишък, да се опитат декември месец да го разпределят, насочат, заделят. Помним какво беше и с инфраструктурни проекти, авансови плащания по различни договори и много такива техники.
Така че това е нещо, което ние не можем да предвидим от гледна точка на макроикономическата динамика. Това са вече политически решения. Така че аз затова точна прогноза не мога да давам, но както виждаме от комуникацията на финансовия министър, той горе-долу заявява, че ще се стреми и вероятно очаква дефицит, както е гласуван, така че може би около 4,5 милиарда лева дефицит според плана. Засега поне така изглежда.
Един от важните показатели е структурният баланс, който показва какъв дял от общото салдо се е получил в резултат от работата на правителството. Изчислението му също знаем, че е доста сложно, но каква оценка бихте поставили вие, г-н Богданов, на този етап като икономист?
Големият въпрос е, че в момента не е много ясно в каква част на бизнес цикъла се намира българската икономика. Много рязко се променят икономическите параметри. Ако миналата година говорехме за някакво прегряване – помните, всички фактори сочеха, че ще бъде трудна година, тя се оказа неочаквано добра и за приходите на компаниите, и за добавената стойност, и съответно за приходите в бюджета, за икономическия растеж.
Сега, изглежда, обратното се случва, въпреки че инфлацията намалява, въпреки че така или иначе конфликтът в Украйна вече не е този нов и неочакван външен фактор. Имаме сериозни притеснения, че постепенно България върви към политика на устойчив бюджетен дефицит. Ние дълги години вярвахме, че в добри години имаме нулев дефицит или дори лек излишък, а сега дори в години, които не са обективно лоши, по-скоро виждаме, че сме на границата от 3%. Така че в тоя смисъл – да, притеснително е, че в тази част от цикъла продължаваме да имаме дефицит. Вероятно в тази част на такъв икономически растеж може би трябваше да имаме по-малък дефицит, ако не е балансиран бюджетът.
Споменахте актуалните международни конфликти. НСИ излезе с информация за нов спад на годишната инфлация, както отбелязахте. Г-н Богданов, тези дни се говори доста за нов държавен дълг от 7,5 милиарда лева. Краткосрочен вариант, за да не се спре това колело на икономиката, да се движи, или по-скоро дългосрочен риск за страна в борд?
Както се казва, няма нещо особено. Това е нещо, което говорим сигурно от 20 години. Когато правителството харчи повече, отколкото събира като приходи, най-общо има два варианта за действие. Единият е приватизация, но ние като че ли позабравихме приватизацията на държавни предприятия и държавни активи, остана десетилетия назад. А другият вариант е взимане на заеми. Така че това не е някаква изненада, пак казвам. Дългът е следствие от дефицита. Когато гласуваш бюджет с дефицит и искаш да похарчиш повече, отколкото си събрал като постъпления, очевидно ще трябва да го финансираш с дълг. А тези 7,5 милиарда, впрочем, отразяват вече направена емисия – ако помните, януари месец, тогава беше министър Велкова.
Така е, да.
Която пък беше използвана за погасяване на стари падежиращи облигации. И сега всъщност от лимита, гласуван в Закона за държавния бюджет, остават около 4,5 милиарда лева, а както чухме и от изявленията на финансовия министър, той горе-долу очаква до края на годината около 4 милиарда допълнителен дефицит към този от септември. Така че това е горе-долу картината. За тези вероятно около 4 милиарда допълнителен дефицит той ще търси финансиране в рамките на тези 7,5 милиарда, които вече близо 3 милиарда са изразходвани, така да се каже. Значи между 4 и 4,5 милиарда вероятно ще бъде една такава емисия. Това е, което ще се случи. Пак казвам, водещо е дефицитът. Ние постоянно заобикаляме темата с дефицита искаме като че ли само да си говорим за дълга, без да търсим първопричината, а тя е, че когато фискът прави повече разходи, отколкото събира, очевидно това води до вземане на заеми.
Но сякаш някои от политиците останаха изненадани за този заем, сякаш не знаят за това нещо.
Трябва да разделим на две неща коментара. Очевидно се знае, че бюджетът е гласуван с дефицит, очевидно е гласуван таван за нов дълг – общо 7,5 милиарда за годината. Това е гласувано в парламента, имало е дискусии.
Да.
Всичко може да се провери и по стенограмите. Така че в този смисъл изненада няма. По-скоро е въпрос явно на вътрешна комуникация между отделните партии и коалиции, които подкрепят изпълнителната власт, съответно комуникация между министерствата и основните парламентарни групи и разбира се, и медиите. Там очевидно това не е за пръв път. Имаме малко дисхармония в комуникацията – кой кога, от коя трибуна или даже в случая от коя държава съобщава такива новини. Но аз пак казвам, не бих говорил за някаква изненада, това не е нещо ново. По-скоро би било интересно, ако сега видим проекта за бюджет за 2024 г. – там са новите неща, които евентуално бихме искали да видим. Но както изглежда, това остава за след местните избори, така че този дебат ще бъде отложен за ноември.
И да ви върна малко назад към моя въпрос в началото – има ли някакъв риск, дългосрочен, който съществува, както казах, за страна в борд, когато дълг след дълг следва, въпреки че той е гласуван, предвиден е в бюджета?
Разбира се. Всеки длъжник, независимо дали е домакинство, компания или суверенна държава, има някакъв естествен лимит, отвъд който пазарите го отрязват, не му дават нови заеми и той не може да си погасява старите. Къде точно е този праг – общо взето, историята показва, че никой не знае, докато не дойде дългова криза. За България според мен към момента ние не сме стигнали до този праг. В този смисъл, очевидно няма непосредствени рискове. Въпросът е, че не можем дълго време да поддържаме политика на високи бюджетни дефицити. Аз затова казвам: фокусът е в добри времена да правим излишъци, или поне да имаме балансиран бюджет и единствено в моменти на икономическа криза да допускаме известен бюджетен дефицит. И едва тогава и само тогава да се взимат дългове. Това трябва да е дългосрочната ни стратегия.
Сега точно колко процента – това е трудно да се каже. Пак казвам, за съжаление, в политическата икономия и във финансите не разбираш кога си стигнал прага преди да стане някаква криза. Много е трудно да се прогнозира точно колко е лимитът и точно затова е безотговорно да се води политика, която да тества тези граници. И затова винаги коментираме, че трябва да има сдържаност в бюджетните разходи, трябва да има буфери в бюджетите, когато се планира, невинаги да се планира на ръба на възможното. Но това, пак казвам, е разговор отново конкретно за данъци, разговор за бюджетни разходи, ако щете за пенсии, за разходи за здраве, за инвестиции – всички тези пера от бюджета, които в крайна сметка формират един дефицит, който колкото е по-голям, толкова по-голям нов заем ще изисква всяка година, не само тази, и следващата, и по-следващата и т.н. Така че това остава важният въпрос – за стабилността на публичните финанси. И той ще бъде постоянен, той не е един път и завинаги този разговор, той е всяка година при всяка бюджетна процедура.
Г-н Богданов, какви са непосредствените ви наблюдения към този момент за рамката на бюджета за следващата година?
Засега малко знаем, ако съдим по средносрочната бюджетна прогноза, която бе публикувана лятото, заедно всъщност с приемането на бюджета за тази година – доста закъснялото приемане. Отново имаме сходен бюджетен дефицит, на границата на 3-те процента. Сега, очевидно това с повишението на минималната работна заплата е - беше очаквано, не е някаква изненада. За данъците вече имаме няколко идеи в предложения пакет данъчни закони. Те са в момента на обсъждане, не знаем дали изобщо ще минат, тъй като не е ясно дали имат политическа подкрепа в Народното събрание. Т.е. едно са идеите на финансовия министър, съвсем друго е това, което мнозинство в Народното събрание ще гласува. Така че твърде много неизвестни към момента.
Очевиден е стремежът на Министерството на финансите да предложи мерки за повече приходи, включително и съответно начина, по който се хармонизира Директивата за глобалния корпоративен данък. Там също има очакване да влязат допълнително приходи в бюджета. Виждаме и други мерки, свързани, най-общо казано, с изсветляване на икономиката или приравняване на определени данъчни казуси, какъвто е с гражданските договори, някои доходи, които ще получат по-друго данъчно третиране, и вероятно ще се увеличи данъчната тежест. Така че има една такава обща тенденция на затягане и стремеж към повече данъчни приходи. Това няма да е някаква голяма промяна, но все пак е видима посоката. А вече за разходите – тук е много трудно да прогнозираме какво ще се случи.
Най-голямото неизвестно за пореден път е капиталовата програма. Всъщност България хронично страда от невъзможност на публичния сектор, на отделните министерства и на правителството като цяло да програмират и след това да изпълняват добре, ритмично, предвидимо инвестиционните проекти. И от там, затова нямаме никаква идея колко точно ще бъдат усвоени, похарчени, както искате го наричайте.
Защо според вас се случва това? Защо не можем да го постигнем?
То е смесица от много, много причини, няма една-единствена причина. Но със сигурност това е капацитет на всички отделни ведомства, които управляват капиталови проекти. От друга страна – липса на политическа предвидимост, т.е. има взаимно блокиране. Ако по-низшите нива, изпълнителски, се притесняват, че може и да няма финансиране за определени дейности, те не ги проектират, не планират, после изведнъж се оказва, че пари има, но проектите не са готови, но никой пък не смее да поеме отговорност да започне проектиране, планиране и старт на определени процедури, без да му е гарантирано финансиране. Изобщо, малко кокошка-яйце е, такъв проблем.
Разбира се, това са само на повърхността щрихи. Много по-сложни са нещата. Това наистина изисква умение, знание, не е толкова просто. Другото нещо, което очевидно е важно – в България имаме годишен цикъл на бюджета, а ние много добре знаем, че почти всички големи инвестиционни проекти са многогодишни. А ако ги хванем от фазата на проектиране, вероятно отиват на 6-7 години. Само че ние нямаме процедура, при която да се одобри финансиране за един проект, който ще тече в рамките на 5, 6 или 7 години. Т.е. трябва всяка година да му се защитава бюджета в съответния годишен бюджет.
Така че много са факторите и именно затова всъщност там са най-големите изненади и пълната непредвидимост - кога какво се харчи и разбира се, това включва и европейските фондове по оперативните програми. Затова там винаги последната година, едва ли не последните месеци се разплащат огромни суми, точно защото всичко се е бавило седем години. Така че това са много непредвидими неща. Сега ще видим за социалния пакет на правителството. Има най-различни, разбира се, идеи. Нямаме много ясна коалиция с ясно мнозинство, по-скоро може да срещнем отново някакви самостоятелни акции на отделните партии и коалиции, които да предлагат различни идеи за социални разходи, особено това, което най-често се случва – между първо и второ четене на бюджетния пакет. Така че и това е нещо, за което няма как да прогнозираме, без да изчакаме и да видим къде ще се заявят съответно партиите и коалициите.
