Съдебна реформа ще има тогава, когато гражданите я поискат истински, казва магистратът
Убийството на Мартин Божанов – Нотариуса разкрива все повече зависимости в съдебната система. И сега става така, че тези, които трябва да разследват, трябва да разследват сами себе си – разбирай прокуратурата. Кога ще има съдебна реформа… Пред ФАКТИ говори съдия Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите в България.
- Съдия Жилова, как в една страна едно убийство – визирам това на Мартин Божанов – Нотариуса, може да разтърси съдебната система. Толкова ли е лабилна тя?
- Съдебната система не е лабилна и не може да рухне от един криминален акт, но той е показателен за това, колко много е инфектирана тя. От години в общественото пространство избухват скандали, свързани с политическа намеса и търговия с влияние в съдебната власт, по които обаче не само не се вземат адекватни мерки, но, като че ли, те се преглъщат лесно от обществото и така се превърнаха в метафора на институционалната пасивност и на обществената търпимост: „белите покривки“, „двете каки“, „гнилите ябълки“, „опраскване“, „две други сгради“, „ти си го избра“. Преди по-малко от година бе извършен атентат срещу бившия главен прокурор, който предизвика сериозен трус в съдебната система чрез директно осветяване на политическото влияние в прокуратурата. Институциите реагират след всеки скандал, след като свалят градусите на общественото недоволство с някакви спешни мерки, както се сваля бързо температурата на болен човек, но не се предприемат истински оздравителни мерки, следователно заразата остава в системата и се разраства, докато стигне до нов пик.
- Какво чуваме и какво не от това, което се е случвало около Нотариуса?
- До този момент чуваме това, което се казва по медиите, но няма никаква сигурност, че тази информация е вярна, още по-малко - пълна. В крайна сметка официално ще чуем това, което прокуратурата позволи да чуем, тъй като тя има монопол върху досъдебното производство.
- Имаме показания на съдия Цариградска от 2020 година. Как коментирахте в съдийските среди това. Сега сме 4 години по-късно, а темата пак става актуална. Какво направихте през това време в Съюза на съдиите?
- Ще внеса малко фактологични уточнения. През февруари 2020 г. съдия Цариградска беше изслушана само от ВСС заедно със съдия Цвятко Лазаров. Производство по нейния сигнал бе образувано едва през май 2023 г., а показания тя даде едва през юли 2023 г. – както виждате, случайно или не, това съвпада с отстраняването на главния прокурор Иван Гешев. Винаги активно сме подкрепяли съдия Цариградска, имаше и официална позиция на Съюза на съдиите.
- Имате ли жалби от други съдии, които са били обект на натиск?
- Имали сме жалби от колеги, които са подложени на вътрешен натиск от страна на административни ръководители, но винаги сме реагирали в тяхна защита пред ВСС. Вие обаче сигурно питате за външен натиск. Колеги, които са били подложени на натиск чрез медиите, са се обръщали към нас и са срещали нашата подкрепа. За съжаление, ние нямаме какво друго да направим освен да настояваме пред Съдийската колегия на ВСС за активни действия в тяхна защита или да излезем с публична позиция, което и правим.
- Каква е защитата на един съдия, ако бъде подложен на натиск. Какви ходове има?
- Един съдия няма много ходове за защита и това е най-страшното. Няма работещ механизъм за защита, въпреки че такъв има приет от ВСС, въпреки законово уредените правомощия на институциите. Съдия Цариградска се обърна към ВСС, към Инспектората на съдебната власт, към прокуратурата, към органите на МВР и към министъра на правосъдието. Беше изслушана, беше ѝ осигурена охрана от Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието за период от 6 месеца, но след това? След като виновното лице не е привлечено към отговорност, за каква защита може да се говори?
- Имаме и комисия в НС, а членовете ѝ се надбягват да казват какво има в доклада, който им е предоставен. Така ли се разследва корупция в съдебната система?
- Парламентарната комисия не е разследващ орган, не може да има правомощия да разследва, но може да подпомогне разследването. Тя е преди всичко форма на обществен контрол и това е положително, но трябва да подхожда внимателно към информацията, която ѝ се предоставя. Комисията трябва да работи с документи, които се получават по институционален ред, ясно е от кого изхождат и съдържат факти, които са проверими и с други доказателства - иначе ще се доближи до медиите, които наричаме жълти. Ако не се лъжа, вие – журналистите, имате правило да проверявате една информация от три независими източника.
- Казвате, че целият разказ около Нотариуса ще бъде много циничен. А не живеем ли изобщо в цинично време, в което силните на деня правят каквото си искат?
- Именно за това говоря. Съдебната система не е изолиран остров. Каквото е обществото – такива са институциите му. Колкото и промени в законодателството да правим, ако не се промени моралът на хората във властта – във всички власти имам предвид – няма да имаме напредък. Съдебна реформа ще има тогава, когато гражданите я поискат истински. А дотогава - най-цинично ще се раздрусват клоните, за да падне някоя гнила ябълка, но гниенето ще продължава.
- Ако искаш нещо да се потули, създай комисия в парламента. На това сме свикнали. Очаквате ли наистина да се разрови всичко…
- Добрият тон изисква да кажа, че очаквам. Но бих казала, че само се надявам.
