Откъде започва Европейският съюз е въпрос с неизяснен отговор
България се заблуждава, че пази външната граница на Европейския съюз и че ще влезе в Шенгенската зона, защото се справя добре. Проблемът е, че никой не може да посочи къде точно се намира тази граница, защото е подвижна.
Тя се появява и скрива в различни държави, включително и във вътрешността на ЕС. Затова и Шенгенската зона е с променливи очертания. Формално се знае, че тя включва всички държави от ЕС без България, Румъния и Кипър, но плюс Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които прилагат Шенгенското споразумение, без да членуват в ЕС. В периодични анкети за отношението към създадения през 1993 г. единен пазар европейските граждани редовно посочват, че ценят най-много свободата да пътуват без гранични формалности като една от "четирите свободи" - свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Но точно тази свобода се оказва най-несигурна.
След мигрантската вълна от 2015 г. зачестиха изключенията, които шенгенските държави си позволяват, за да възстановяват "временно" граничния контрол помежду си. След пандемията от ковид-19, когато спирането на свободното движение през границите бе повсеместно, напоследък към тази мярка прибегнаха Полша и Чехия спрямо Словакия, Германия спрямо Австрия и Полша, Австрия спрямо Унгария, Словения, Словакия (и евентуално Италия). Граничните бариери лесно се спускат също между Франция, Италия, Германия и Белгия.
Какво остава от обединена Европа
за нейните граждани, в чиито лични карти пише, че са граждани както на своите държави, така и на Европейския съюз? Остава националното гражданство.
Истината е, че европейската идея е недовършен проект, както са я схванали и архитектите на Европейския парламент в Страсбург, който нарочно е издигнат да изглежда като недовършен строеж. Никой не знае докъде ще стигне нейното изграждане, особено като се има предвид, че докато едни строят, други рушат. Границата между евроентусиасти и евроскептици се забелязва във всяка държава и тя всъщност бележи откъде започва обединена Европа. Вътрешните борби постоянно я местят, както показаха последните парламентарни избори в Полша.
Губещите властта след 8 години управление национал-консерватори от "Право и справедливост" натикаха Полша в европейския ъгъл, където е подлагана на остри критики, лишена е от навременно европейско финансиране, подозирана е, че подклажда стари вражди в Европа (с Германия), но и все пак е търпяна като необходима бариера пред руското настъпление на континента. Затова изборната надпревара там бе следена не толкова като вътрешнополитическо съперничество, а като битка за Европа. Това обяснява огромното облекчение в европейските столици, с което бе посрещната победата на проевропейските сили начело с бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск.
Полша се завръща в Европа
е радостният коментар на много медии. Ако Туск действително състави коалиционно правителство, както се очаква, ще бъде развързан най-сложният в момента европейски възел, който връзва ръцете на останалите държави да защитят общите правила за поведение.
Заради нарушаването на върховенството на правото две държави са подложени на наказателна процедура по чл.7 от Договора за Европепейския съюз (ДЕС) - Полша и Унгария. Неговата задача е да бъде последна бариера пред погазването на основните ценности на съюза и затова си е спечелил прозвище на "ядрена опция". Той предвижда ред защитни мерки, включително и лишаване от право на глас на провинената държава. Тъй като никоя страна не може да бъде извадена от ЕС без нейно съгласие, това е междинно решение, при което членството придобива чисто формален характер. Наказаната държава остава длъжна да спазва общите решения, но без да може да им влияе. За да бъде натиснато копчето, е необходимо всички държави без визираната да изразят съгласие.
При едновременна процедура срещу две държави това дори теоретически е невъзможно. Когато едната е в отвод по процедурата, защото се разглежда нейният казус, другата би гласувала против, за да не последва съдбата ѝ. Така вироглавите Полша и Унгария взаимно си пазят гърба. Те са в тандем въпреки рязкото им разминаване по ключови въпроси като отношението към Русия. Докато Варшава изразява най-твърда антируска позиция, Будапеща стои на другия полюс, като спъва общите европейски решения срещу руската агресия в Украйна и търси начини да извлече изгода от мекото си отношение към издирвания за международни престъпления президент Владимир Путин.
Очакваният проевропейски завой от Туск означава, че унгарският премиер Виктор Орбан може да остане в изолация. Тогава процедурата срещу Унгария би продължила без полска съпротива по чл. 7 от ДЕС, вместо да се търсят заобиколни начини за санкциониране на Будапеща. Тук обаче има
едно голямо НО
То идва тъкмо от подвижността на европейските граници. Докато Полша се завръща в Европа, се очертава риск да излезе Словакия, където се е засилил към властта евроскептикът Роберт Фицо. Бившият трикратен премиер и неговата лява партия СМЕР, която спечели парламентарните избори на 30 септември, се разбра на 16 октомври за съставяне на коалиционно правителство с левоцентристката ХЛАС и националистическата Словашка национална партия. Трите партии ще разполагат със 79 места в 150-местния парламент. Заменянето на Полша със Словакия въпреки разликата в тяхната политическа тежест е тревожна новина за общата политика в съюза, защото за разлика от Варшава Роберт Фицо ще настоява за спиране на военната помощ за Украйна и санкциите срещу Русия. Това означава, че той ще стои още по-близо до Виктор Орбан.
Докато всяка държава има право на вето в Европейския съвет (съответно и в Съвета на ЕС) когато се обсъждат възлови въпроси, няма значение, че голямата Полша ще бъде заменена от малката Словакия в евроскептичния сектор. При такава ротация би се засилил натискът, особено от Германия, за отпадане на единогласието чрез по-широко приложене на правилото на квалифицирано мнозинство. Той обаче би провокирал и съпротива от държави, които иначе подкрепят общите позиции, но не желаят да се откажат от последния си политически коз. Нищо чудно подобно решение да изиграе ролята на детонатор, който да взриви устоите на проевропейските сили и да насърчи евроскептиците. Те не се спотайват като спящи клетки, а се готвят постоянно за удобния момент.
В България европейската граница става по-видима
От едната ѝ страна бе съставено (не)коалиционно правителство, а от другата се позиционираха антиевропейските сили. Вътрешнополитически и от двете страни има трудно съжителство, но край европейската бразда това е втори план. Борците срещу мутрите от ПП-ДБ си запушиха носовете, за да влязат в партньорство с Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС), а от другата страна Корнелия Нинова (БСП) влезе в синхрон с иначе недолюбваните от нея президент Румен Радев и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов.
На 17 октомври премиерът Николай Денков направи следната академична констатация: „До момента има една институция, която не се включва в този процес [на интеграция в ЕС - б.а.] – президентството. Това е разочароващо и би могло да бъде доста вредно, затова моят съвет е да търсим диалога". Той бе категоричен, че другите партии – БСП, ИТН, „Възраждане" - не предлагат нищо позитивно, а причината е, че нямат позитивна алтернатива.
Изводът е, че ако продължим да се взираме само в българо-турската граница, а не виждаме другата, ще загубим ориентир за влизане не само в Шенгенската зона, но и в еврозоната, както и в другите вътрешни помещения на недостроения общ европейски дом.
