Те обаче надцениха готовността на Борисов да се откаже от желанията си, само и само за да бъде „изпран“
Редки са моментите, в които на обикновения българин се удава шанса да надникне в кухнята на родната политика. Там, където се забъркват коалиции, готвят се сделки и „исторически компромиси“ и всичко е обгърнато от неособено приятната миризма на задкулисните договорки.
Класически такъв момент изживяхме през 2013 г. с изтеклия запис на разговор между герберския бос Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов. Този разговор остана паметен с репликата „Ти си го избра“, с която обвинителят разкри Борисов като човека, осигурил поста на главния прокурор по онова време Сотир Цацаров. Не беше особено добър ден за българската демокрация – но поне разсея някои илюзии.
Такъв беше и случаят със записа от паметното заседание на партийното ръководство на ПП на 21 май т.г. Доста неща научихме тогава. Разбрахме, че се подготвя общо правителство между доскорошните смъртни врагове ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС; че конституционната реформа ще се прави с помощта на ДПС; че бъдещите управляващи точат ножовете за поголовна чистка в държавната администрация; че назначения по върховете на сектора за сигурност се съгласуват с чужди посолства; че президентът Румен Радев се опитва да превземе държавата; че държавният глава няма да бъде отстранен от поста му, защото Кирил Петков и Асен Василев се опасяват от потенциала на Радев като политически лидер; че ПП няма проблем с това да помогне за „изпирането“ на репутацията на Борисов и т.н.
Всъщност, в момента ние буквално изживяваме последиците от разговора на тази сбирка. Кабинетът „Денков-Габриел“ е реалност, както и управляващото мнозинство в парламента, в което са се строили заедно десните, герберите и депесарите – доскоро немислима комбинация. И трудна за поддържане – всеки иска нещо, а държавните постове и ресурси за разпределяне не са толкова много. Какво остана тогава от големите планове на майския пленум на ПП?
Кабинет със заложник от ГЕРБ
Голямата задача на Петков и Василев на сбирката тогава беше да убедят съпартийците си, че „сглобката“ с Борисов не само е абсолютно наложителна, но и изгодна за ПП. Засега могат да се поздравят с пълен успех. Партията им клекна, Денков стана премиер, а Василев сложи отново ръка на финансовото министерство. Герберите, както шефовете на ПП обещаваха, участват в кабинета само с вицепремиера Мария Габриел, която получи лишеното от пари и сила външно министерство.
Бившият еврокомисар ще служи и като „заложник“, както се изразяваха някои в ПП, заради когото Борисов и хората му няма да „хвърлят правителството под автобуса“ (друг любим израз в ПП). “Идеята, че тя е в изчаквателна роля за мечтаната позиция – да стане премиер, е малко като пленник в нашето правителство, което ни дава някаква застраховка, че няма веднага да бъде съборено. Ако бъде съборено, ще бъде против всичките ни външни партньори, Европейската народна партия и ангажимента на Борисов към Габриел”, както обясняваше Петков на заседанието.
Звучи доста неубедително като аргумент – на Борисов ЕНП му е важна, ала изхранването на собствената му партия е далеч по-важно и, ако реши, че правителството му пречи, ще го катурне. Но тогава Петков и Василев вадеха вода отвсякъде, за да продадат на хората си идеята за управление с герберите. Факт е, че засега кабинетът е стабилен.
За кожата на Борисов
Ключов въпрос около кабинета беше съхраняването на депутатския имунитет на Борисов. „Този, който арестува Бойко Борисов, сега ще го пази ли? От ГЕРБ искат да изтъргуват правителство срещу имунитета на Борисов“ - така коментира на записа идеята за сглобката Милен Матеев от ръководството на ПП. Ами, прав беше. По това време герберският бос воюваше с главния прокурор Иван Гешев. Даже подслади офертата си към десницата за общо правителство с обещание да бъде отстранен Гешев от поста му.
Гешев му закачи обвинение, както се очакваше. А ПП-ДБ направиха фокуса, който трябваше да спаси кожата на Борисов – създаде се временна комисия за имунитетите в парламента. „Поне 6 месеца ще се влачи имунитетът на Бойко в някаква комисия, която ще разглежда всички доказателства лист по лист и перо по перо“, прогнозираше Василев на записа.
Нямаше нужда от толкова време – Гешев беше изхвърлен, при това смайващо бързо, комисията не свърши абсолютно нищо, а Борисов сам се отказа от имунитета си – нали вече нямаше от какво да се опасява. Тук също всичко беше свършено по замисъл.
Президентът като кралицата на Англия
Огромна роля, за да се получи сглобката, изигра и факторът „Радев“. На пленума на ПП Василев и Петков развиват хипотезата, че президентът се стреми скришом да сформира собствена партия, като привлече кметове от ГЕРБ и използва контрола си върху МВР и службите за сигурност, за да си осигури победа на местните избори есента. Василев дори прави прогнозата, че проруските сили в страната ще надделеят до 24 месеца и само проевропейско управление може да ги възпре.
Затова финансовият министър предлага следната стратегия – да направят президента „като кралицата на Англия“. Иначе казано, държавен глава, който е такъв само на думи, но няма политическа власт. „Най-хитрото нещо е да му махнем службите, да му махнем правомощията, но да го оставим там, където е, защото ако го импийчнем, по-голяма далавера за Радев от тази няма, защото той ще си стартира политическия проект сам и в момента той е с най-висок рейтинг“, дообяснява замисъла Петков.
Първата фаза на плана премина успешно – със самото създаване на редовно правителство Радев загуби по-голямата част от властта си. Втората фаза обаче ще изисква конституционно ограничаване на правомощията му. Иначе, ако падне кабинетът „Денков-Габриел“, президентът ще може да започне играта си отначало. Конституционният проект, внесен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, накланя везните в полза на парламента при съставянето на служебен кабинет. Пътят до приемането му обаче е дълъг, а крайният резултат – несигурен.
Чистката – законна или незаконна – е задължителна
От разговора се подразбра, че Асен Василев е авторът на плана да се прочисти държавната администрация от кадри на ГЕРБ и на Румен Радев. „Чистката е говорена с всички, които искат да стават министри, че – законно, незаконно – трябва да изгонят всички директори на дирекции и шефове на регионални структури, и на агенции – първите две седмици, което донякъде ще затапи приказката, че правим коалиция с ГЕРБ“, обяснява тогава той. После допълва, че са получили обещание от герберите да не им се бъркат в назначенията на нови кадри. Василев даже се заканва на своите: „Ако някой иска да бъде министър в този кабинет и не се подпише с кръв под това, в това число даже да го гонят юридически, аз лично ще имам против този човек.“
Е, блицкригът, който си представяше финансовият министър, не се получи точно така. Публикуването на записа с възмутителните намерения на Василев накара кабинета да пристъпва много по-внимателно, вместо да се впусне в масови уволнения. Попречиха му и други фактори. Например, назначените от Радев областни управители масово и внезапно се оттеглиха сами, като така слисаха неподготвените управляващи, които не разполагаха с кого да ги заменят. Пък и герберите искаха свои хора в областните управи и на сглобката й трябваше време да се донастрои – новите назначения се точиха чак до началото на август.
Но Василев устрои собственото си царство във финансовото министерство, което пренареди по свой вкус с промени в устройствения му правилник. Загуби обаче една голяма битка – опитът му да прехвърли защитата на държавата по международни арбитражни дела от своето ведомство в правосъдното. Тук се сблъска с мощна съпротива в парламента и дори на колегата му от ДБ в кабинета и правосъден министър Атанас Славов. А ставаше въпрос за големи пари – хонорарите за адвокатски кантори при тези дела възлизат на милиони.
Нашите хора, одобрени от посолството
На пленума на ПП най-често се чуваха въпроси в стил: „А еди какво си наше ли ще бъде?“ Нормално, ще кажете, всяка партия храни хората си и един от начините за това е като раздава държавни постове. Тук играта обаче е адски сложна, защото апетитите на партньорите им – ГЕРБ и ДПС, също са огромни. А и става въпрос за контрол над институции, които са ключови при оформянето на държавните политики.
Най-напред, МВР и специалните служби, където, заради действащите закони, президентът има силно влияние. Василев обясни, че ръководителите им ще бъдат сменени: „Това са наши хора, които са одобрени от посолството. Нямат нищо общо с ГЕРБ.“
За Борисов и хората му обаче нямаше изгода от такъв сценарий. И до момента назначените от Радев хора в общи линии си стоят, защото ПП и ГЕРБ не могат да се разберат. Засега кабинетът успя да назначи нови зам.-шефове на ДАНС и ДАТО, поискани бяха оставките и на половината областни полицейски шефове. Убийството на бизнесмена Алексей Петров даде повод да се разгърне и атака срещу главсека на МВР, назначен при Радев, която изглежда като прелюдия към голямо разместване в сектора за сигурност. Покушението наистина дава основания да се бърза с рокадите; но изобщо няма да направи политическите битки за тези постове по-малко ожесточени.
Що се отнася до регулаторните органи, Петков твърдеше, че ще се „направи борд за назначенията, където да имаме договорка, че нито ГЕРБ, нито ние сами можем да си назначим регулатори“. Сам обаче призна, че това е пожелателно мислене. Така се и оказа – ПП и ГЕРБ още от съставянето на кабинета обсъждат въпросния механизъм за координиране на назначенията и резултат няма. Затова всичко минава през задкулисни договорки, по парламентарните стаички и кабинети, както стана за новите шефове на БНБ, НЗОК и Сметната палата.
Като се претеглят нещата,
крайният резултат за Петков и Василев засега е нелош
Имат правителството, което искаха, и в голяма степен го контролират сами. Нито чистката, нито назначенията обаче им се получават с лекотата, която предвиждаха. Подцениха апетитите на ГЕРБ и надцениха готовността на Борисов да се откаже от желанията си, като в замяна бъде „изпран“. А само след няколко месеца, когато дойдат местните избори, ще разберем и доколко (не)правилно Петков и Василев са оценили негативите за ПП като политическа сила от сглобката с ГЕРБ и ДПС.
