„Войната в Украйна е един голям бич както за държавата ни, така и за туризма. В по-голяма част от нормалните държави се прокламира, че Черно море е море на война.
Дай Боже тази война да свърши, да не участваме активно в нея и да не се случват неща, които да повлияят негативно не само на туризма, но и на икономиката на България!
Войната е нещо много страшно, а туризмът е по принцип 50% политика. Правиш ли туризъм, значи правилно си простираш чергата спрямо други държави и други дестинации. Нашите политици трябва много да внимават какво говорят, какво правят и как го правят.“
С тези думи на члена на Управителния съвет на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРО), член на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и председател на Сдружение на хотели и ресторанти в Поморие - Георги Тръпков, започна разговора ни.
- Как върви трудния туристически сезон?
- Има ли тайни в привличането на наши и чужди туристи и кои са те?
- Защо са много пречките, които изпразниха Южното Черноморие и какво прави държавната власт за този толкова чувствителен отрасъл?
За тези и още много проблеми разговаряме с двама хотелиери - баща и син, собственици на успешния Saint George Hotel - Medical SPA, Pomorie (Хотел Свети Георги – Медикъл СПА), който се радва на силен интерес от български и чуждестранни гости целогодишно.
Георги Тръпков и Антон Тръпков пред LIBERTA.BG...
Kак върви този сезон и оправдават ли се тревогите в началото на юни за катастрофално лято?
Георги Тръпков: Мисля, че изобщо не може да се говори за катастрофа. Туристическият сезон през юли и август си върви съвсем нормално, както миналата година, но въпросът е, че сезонът е доста тегав заради инфлацията, безпаричието на хората и ред други обстоятелства. Липсата на чуждестранни туристи и кацания на полетите в Бургас, както и липсата на полети до летище Бургас, също оказва кумулативно негативно влияние. Това го направи малко по-тежък, по-труден в началото. Може и да имаше някакъв спад в началото, но мисля, че това вече е загърбено.
Антон Тръпков: Напълно подкрепям това, което казва Тръпков-старши.
Да, по-бавничко стартира сезонът, но нищо по-различно от последните години, когато интензитетът е концентриран в двата най-топли месеца - юли и август. В крилата на сезона - май, септември и октомври, резервациите са все още с ниски нива на записвания, но това не е нещо неочаквано и докато не възвърнем чуждестранните туристи, може би тези тенденции ще се запазят и занапред.
Българинът почива юли и август.
Безспорно, инфлацията, за която споменахте, повишените цени, платеното паркиране в голяма част от южните ни курорти и оскъдните терени за свободно такова, както и
всеобщото обедняване, оказват влияниие върху този чувствителен сектор. Какво можеше още да се направи за дестинация като Поморие и не се случи, така че да привлече повече и по-богати туристи, за които се говори от години?
Г. Т.: Промяната на профила на туриста не става година за година. Това е въпрос на политика на държавата, политика на общините, политика на самия бранш, политика на самия хотел. Въпросът със статуса на туристите не се решава ден за ден. Проблемите, които виждаме напоследък, са, че полетите на Летище Бургас значително намаляха. Казвам значително, защото през есенно-зимния период те почти липсват. Едно отклонение ще на правя - на 26 юли Варна отчете милионния пътник, а миналата година направи това на 2 септември. В същото време Бургас ще отчете милионният пътник на 10 август, а винаги Бургас е имал примерно 3 милиона пътници на Летище Бургас, срещу 2 милиона на Летище Варна. Ако анализирате цифрите, може да си представите каква разлика има за две-три години в полетите и структурирането на идването на туристи в Южното Черноморие, което е голям бич за целия регион. Това обрича есенно-зимния сезон на тотален спад и затварянето на много хотели.
А. Т.: Наистина, стратегия за развиване на по-платежоспособни туристи е един труд, който трябва да бъде колективен, да се работи в една посока и резултатите от него може би ще дойдат едва след 5-6 години, след целенасочена маркетингова политика и наистина голям труд. А що се отнася до правилата, за да става по-добре и по-леко на гостите на града ни, със сигурност има много неща, които могат да се направят. Аз вярвам, че в момента инициативите, които са и за паркиране, и за движение в града, се правят не само с комерсиална цел, а за да се въведе някакъв ред. Има много неща, които трябва да се изчистят и за които трябва да се помисли. Защото остава една горчивина, когато хората коментират първоначалното си впечатление - колко трудно намират места за паркиране при настаняването си. Сякаш в последния момент разбират, че, идвайки тук, трябва да плащат. За този пропуск ние - и бранша, и общината, и всички институции трябва малко по-добре да работим в периода извън сезона, за да комуникираме тази информация, тя да достига навреме до нашите гости и когато те дойдат, да имат готови варианти и решения.
Г. Т.: Аз още преди две, три години ви казах и твърдя, че е така - самото въвеждане за "синя зона" и начина, по който бе направено, не решава проблемите с паркирането. Не казвам как, не поучавам никого, не давам съвети. Но този начин не може да реши проблема с паркирането в малките градчета като Поморие.
Говорим за необходимостта от удължаване на туристическия сезон, но сякаш липсват конкретни идеи, иновативни подходи как да се случи това. Споделете Вие, като
хотелиери с дълъг опит, как привличате гости от април до октомври, а и през цялата година?
Г. Т.: Може би Антон ще каже малко по-детайлно по този въпрос. Но нещата конюнктурно се промениха. По принцип ние работим целогодишно, но с организирани туристи. Ние сме приемали с питка сол и чубрица в средата на март, а сега първите ни туристи бяха в средата на май. Просто има едно страхотно забавяне и то се дължи основано на факта, че чуждестранните туристи, водени от туроператори със самолетен превозвач, намаляха значително като бройка. А това не е само в България, повсеместно е, но тук е много осезаемо. И се връщам на това, което преди малко Ви казах - няма превоз, който да е организиран и да има достъп до нашия град в есенно-зимния период.
А. Т.: По отношение на това - къде са конкурентните предимства на нашата дестинация, със сигурност имаме такива и винаги ще започваме и винаги ще свършваме със Поморийското солено езеро, лугата, лечебната кал. Това са изключително притегателни характеристики ои дадености, които ги няма в останалите дестинации. Умението да управляваш тези активи, майсторството да ги внедриш в своите туристически услуги и продукти, това е нещо по-сложно и за него се изискват както туристически експерти, така и медицински такива.
Сам по себе си този природен ресурс е едно богатство, което може да генерира изключително много туристи извън летния сезон. На този етап се правят индивидуални мероприятия, с които се оптваме да привлечем конкретни пазари, но отново, както и за стратегията за развитие на туризма в България, липсва една по-генерална концепция как и до кого да достигнем ние - хотелите, санаториумите, общините. Това в момента го няма.
В началото на кризата специалистите в бранша казаха, че ще оцелее този, който предложи най-добър туристически продукт на най-добра цена. Ще споделите ли Вашите малки тайни, с които постигате успех - казано условно, дори във времена на криза?
Г. Т.: Мисля, че за тайни е много силно да се говори. Всичкото е труд, корекции и най-важното е да желаеш тази работа, да я обичаш, да обичаш гостите си. Тогава реалностите са поправими. Водени от тези принципи, нещата се получават. Следващата стъпка е, че не можеш сам да направиш това. Трябва ти опитен, подбран екип, който се е доказал във времето. Той е нещото, което обслужва и обгрижва всички гости. И каквото и желание да имаш, не можеш да постигнеш нищо, ако нямаш добър и успешен екип около себе си.
А. Т.: Да добавя, че със сигурноост във всяко едно нещо има лесен път, труден път и правилен път. Не винаги лесният път е правилния.
В пандемията, това, което се оказа като ключово, беше да се съхранят тези екипи и хора, независимо от временното преустановяване на нашата дейност. Те бяха запазени от нас и сега, когато нещата се рестартират бавно, стъпка по стъпка, сме с едни предимства, защото екипът е готов, знае за какво иде реч, в очакване на тези интензивни дни през лятото.
Работейки на пазара целогодишно, винаги разполагаш с едно много важно конкурентно предимство - екип. Иначе е много е трудно да правиш качество, когато си два месеца сезонен бизнес с кадри, които ги наемаш юни и трябва да освободиш септември.
Всички знаем, че безобразно е застрояването на Черноморието и това е една от причините, която отблъсна много туристи. Според Вас, поправимо ли е поголовното
бетониране на черноморския бряг и дали ще се случи като в Испания през 90-те - да се събарят хотели в презастроените площи?
Г. Т.: Не смея да давам прогноза дали ще има събаряне на сгради, но искам да върна ленатта назад и да кажа, че бетонирането и презастрояването са дело на отделни инвеститори, които винаги имат стремеж за машабни проекти, за да може по-лесно да се избие вложеното,но според мен главният виновник е липсата на регулация. Ако я има и ако има закони и правила и се спазват, всичко е наред. Липсата на регулация и неспазването на законите доведе до това бетониране. Ако то продължава така, всичко ще е по-старому и ще имаме едно вредно, грозно, съсипано крайбрежие. Регулационната роля е не само на общините и бранша, а на 
държавата на първо място. Тя трябва да направи такива регулаторни методи, с които да се ограничи това безобразно презастрояване.
А. Т.: Също трудно бих могъл да прогнозирам събаряне на сгради. Силно се надявам, обаче, във времето голяма част от тези места, с помощтта на заинтересовани общини и инвеститори, да намерят подходяща форма, под която да ги облагородят. Със сигурност има каква роля да играят тези сгради, а сега, стоейки като сгради-призраци, по никакъв начин не са в унисон със средата .
Г. Т.: Само искам да добавя, че в Курортен комплек Слънчев бряг има няколко големи хотела, които не са отворили след пандемията, а в Поморие също има един хотелски комплекс, най-големият, който също хлопна врати. Той беше като един локомотив, който теглеше бранша, а сега е много тъжна гледка. Напълно възможно е да тръгнат нещата като в Испания.
Ако хотелската база е в излишък, то какво е в недостиг на българския туризъм, за да се нареди до една Хърватска, където липсват концесии за плажовете, или Албания, да речем?
Г. Т.: Не е само до концесиите на плажовете, макар че те бяха направени така, че нито концесионерът да е доволен, нито държавата, нито потребителя. Всички заинтересовани фактори са недоволни и, въпреки всичко, държавата продължава да си дава концесиите. И мен това ме навява на друга мисъл - едно нещо не се ли прави за благото на хората, икономиката, значи причините са други и вече говорим за нещо съвсем различно.
А какво търси един човек на морски туризъм?! Хубави пясъци, чист плаж, залив, морето да е чисто, да е наблизо, красиви селца и градчета, да има заведения с чудесна храна, да виждаш природа около себе си, слънчеви дни и история. В повечето морски страни историята им е превърната в легенди . Това при нас много липсва, историята ни я няма. Ако постигнем тези неща, ще направим продукт, който да отговаря на един приличен европейски стандарт. За мен ние сме под това ниво и затова има някакъв отлив на български туристи, които отиват в чужбина. Ние надграждаме количество, за сметка на качеството, което ни липсва.
А. Т.: Основната пречка на България да догонва страни като Хърватска и Гърция в туризма, че и Албания, се свежда до ниската сезонност. При два месеца сезон у нас, много трудно може да се постигне това качество, екипност и устойчивост. Всички, които правим туристически бизнес, трябва да се замислим как всяка година да интегрираме млади хора, за да се адаптират и работят в перспектива. Сега това не се прави. Разчита се на вносни кадри, или на не толкова квалифицирани и подготвени хора. Събира се някаква сглобка от екип, което не е устойчиво.
Усеща ли се държавна политика в сектора към този момент?
Г. Т.: Държавата се опитва да помага и помага. Въпросът е, че когато държавата регулира ДДС-то, беше тотално упреквана за това, че, виждате ли, ние намаляме ДДС-то заради пандемията. А всъщност ДДС-то на ресторантите почти във всички държави в ЕС е малко над средното -10%. И това сваляне на ДДС-то не беше заради пандемията, а заради това, че нашият отрасъл е специфичен. Някой път нещата грешно се афишират.
Иначе държавата помага за европейски програми, правят се и други неща. Друг е въпросът, че те не са достатъчни и не могат да достигнат до малките в бизнеса, като нас. Но това вече е друга тема и съвсем не трябва да звучи като оплакване. Просто искаме да си вадим петте лева и да сме спокойни, че го правим.
