Ще се въведе ли мандатност на директорите...
Темата със заплатите на директорите на държавни и общински болници е повече от интересна. Оказва се, че да си директор на държавна болница е една повече от желана позиция, защото тя обединява специалист, лекар, мениджър и прави ясната стъпка към това да станеш просто милионер. И то законно. Ще ползваме две справки, които са направили колегите от БНТ, от които се вижда, че директорите на две държавни и една общинска болница са получавали чист месечен доход от над 40 000 лева през 2022 г. Това е видно от данните, подадените от тях в декларациите в Комисията за противодействие на корупцията. Прави се уточнението, че не всички директори са посочили доходите си в подадените декларации за 2022 година.
А осем директори успяват само от заплата и бонусите към нея годишно да си осигуряват между 150 000 и почти 300 000 лева. Правим уточнението, че това е данъчна основа - тоест сума дори по-малка от чистия доход. Три от тези болници са в столицата, 4 от тях - в неголеми градове като Карнобат, Мадан, Самоков и Сандански.
Според нормативната уредба директорските заплати са обвързани с различни показатели. Към основната заплата се прибавят клас, ДМС, преподавателска и частна дейност, клинични изпитвания.
Скритата част
Ако излезем извън нормативната уредба, доходите на директорите буквално се мултиплицират, когато говорим за организирането и осъществяването на различни обществени поръчки – за ремонт, за доставка на консумативи, за лекарства. Този бизнес е изключително добре обвързан и за хората, които са на „ти“ със системата, е много ясен.
Клиничните изпитвания са нещо много интересно. При тях фармацевтична компания дава пари на определена болнична структура да проведе изпитване на ново лекарство. Действа се на принципа на лекарство и плацебо. Веднъж пациентът пие лекарство, веднъж плацебо. И се тества на определен период, за да се сравняват показатели. Та фармацевтичната компания дава пари на въпросното отделение, като това се смята извънреден труд и добри пари се разпределят между работещите в отделението, но това най-вече зависи от човека, който пряко комуникира с фармацевтичната компания. В страни от Западна Европа дори и пациентите получават пари, защото участват в програмата.
Има ли решение за високите заплати на директорите
Решения винаги има, но въпросът е, че никой не иска да търси решения. Системата работи добре, пари има, пациенти има, държавни и общински болници – все още има. Това е важното. Интересното в случая е това, че това е „проблем“ само на държавните и общински болници. В една частна болница собственикът, а най-често имаме Борд на директорите, никога няма да позволи на директора да „овласти“ дейността на болницата. Защото Бордът иска да печели, а не директорът.
Кога и защо се получава проблемът
Проблемът се получава, когато изпълнителният директор работи освен като такъв и като лекар в същото лечебно заведение. Именно това е и причината за формирането на високите възнаграждения на някои изпълнителни директори. Решението е едно. Изпълнителните директори да могат да осъществяват лечебна дейност в лечебното заведение и/или в дъщерните му дружества, но без право на възнаграждение за нея. В противен случай се получава конфликт. Концентрацията трябва да е само на едно място, ако целим ефективност и резултат.
ФАКТИ научи, че се обмисля да се въведе мандатност на директорите, което също е опция. Два мандата примерно. Ако ги ограничим на по 4 години мандат, пак е достатъчно, за да станеш милионер. Много често директорът на болница си върви в комплект с верен „антураж“ под формата на заместници и т.н. Та дори и след два мандата директорът „Х“ да не може вече да е директор, но все ще намери някой от „антуража“ му да се съгласи. Процесът е като в казармата, където нищо не се губи, а само сменя притежателя си.
Ясно е едно – има нужда от регулация. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре. За хората де, не за директорите.
