И сега кой определя външната ни политика…
Задава се нов скандал сред управляващите! Причината за това са дипломатическите назначения на президента Румен Радев, които той направи със своя служебен кабинет. Назначенията обикновено се правеха в петък следобед, когато приключва работната седмица, и така се парираше възможността за обществено негодувание, защото събота и неделя на никого вече не му до политика. Говорим за началото на април.
Е, днес това е факт. Все пак сред управляващите, макар и да са малко, има хора, които мислят и малко в перспектива.
Преди дни президентът Радев отпътува за Австрия, където имаше среща с президента Александър ван дер Белен, и участва в кръгла маса, организирана от Стопанската камара на Австрия (WKÖ). Радев имаше изказване в основния панел, модериран от канцлера на Австрия Карл Нехамер. Та на път за Австрия, Радев не пропусна да критикува управляващите по темата за войната Русия-Украйна, защото военният министър Тодор Тагарев каза, че ще доставим на Украйна муниции. А от петък до днес нещата в Русия се развиха повече от мълниеносно, след като частната армия „Вагнер“ тръгна към Москва. А сега Пригожин е в Беларус.
„Курсът на новото правителство е да тласка България все по-близо до войната, заяви президентът Румен Радев, преди да отлети за Австрия. - Не е уместно политици със скромна електорална подкрепа да говорят и да поемат такива тежки ангажименти от името на България. Основното задължение на всяко едно правителство е да гарантира сигурността и спокойствието на българските граждани.“
Какво каза всъщност Радев, който си назначи еднозначно посланици…
Цитат: „Не е уместно политици със скромна електорална подкрепа да говорят и да поемат такива тежки ангажименти от името на България…“
А е уместно президент да прави еднолични назначения? Така ли. Припомняме, служебният кабинет на премиера Гълъб Донев предприе редица странни рокади в дипломатическите мисии зад граница и то буквално часове преди изборите на 2 април - 31 март (петък).
Първо бе взето решение за смяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словения и Норвегия, а след това имаше и нова партида от неочаквани рокади, които засягат Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.
Защо неочаквани?
Защото на част от посланиците мандатите изтичаха след няколко месеца, но други имаха повече от година. И какво се случи. Нито едно от изброените по-горе вече 14 решения не бе обявено публично като взето от Министерския съвет, а всичко се вижда като “взето”, но в графата „решения“ на страницата на МС. Човек доста трябва да се потруди, за да ги види. Съобщение за заседание на правителството няма, нито пък има съобщение за предложенията.
Каква е ситуацията сега
Във Външно министерство винаги, когато се правят рокади, има и такива, които са доволни, защото министерството не се е освободило от т.н. “кадровчици”. Но сега вече имаме нова ситуация. Мария Габриел… Външен министър и вицепремиер.
След като резултатът от изборите вече е ясен, че даже и първите две големи коалиции партии направиха редовен кабинет, темата със „служебните назначения“, макар и да не се обсъжда публично, не е забравена и е на дневен ред.
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще позволят ли на президента Румен Радев да „кадрува“ във външната ни политика…
Изобщо за каква външна политика може да се говори, когато не си назначил посланиците си. Чия политика и чия управленска програма ще изпълняват посланиците – на кабинета или на президента?
И пак ще се повторим.
Всеки нов Министерски съвет може да отмени решения на предишния, но как ще изглежда България, ако се стигне до ситуация, в която служебният кабинет е предложил кандидат, приемащата страна е казала “ОК”, а новият Министерски съвет не го одобри и го смени. Въпрос на гледна точка...
Елегантно и според закона президентът Румен Радев направи бързите назначения.
Сега е наред кабинетът да се оправя.
Мария Габриел ли… Тя вече „взе главата“, макар и да не е премиер, на главния прокурор. Нали така се зарече.
Сега на ход е тя – външният министър. Ще остави ли външната политика в ръцете на Румен Радев, или ще предприеме рокади?
Прибързани назначения или не, външната ни политика е сериозна работа, а такова бързане едва ли е най-доброто решение. И сега кой определя външната ни политика…
