Прави се опит с промени в закона да се спрат дългогодишните скандали около тяхното издаване и използване
Управляващите правят опит рязко да ограничат използването на служебни паспорти в опит да се спрат скандали, които се разгарят около тях вече години наред.
Това става с промени в Закона за българските лични документи (ЗБЛД), които са внесени от правителството и които в сряда Народното събрание прие на първо четене със 168 гласа „за“.
В закона изрично се записва, че служебните паспорти вече ще могат да служат само "при изпълнение на служебни функции в чужбина".
"Към настоящия момент в нормативната уредба липсва изрично ограничение относно ползването на служебни паспорти. Тази празнота създава възможност за незаконосъобразно използване на служебните паспорти за лични цели. С цел превенция със законопроекта се въвежда изрично ограничение за ползването им само при изпълнение на служебни функции в чужбина", пише в мотивите към измененията.
Авторите на поправките твърдят и че "по този начин ще се минимализират възможностите за злоупотреба с право и използване на привилегиите, които предоставят този вид паспорти и най-вече безвизовото пътуване в чужбина до всички трети страни, с които има сключени споразумения за освобождаване от изискването за виза на притежателите на дипломатически и служебни паспорти".
Само преди 3 години стана ясно, че служебни паспорти имат служители на спортни федерации, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, различни министерства, Агенцията по вписванията, главното мюфтийство, Комисията за защита на личните данни, КРС, АЕЦ "Козлодуй", асоциацията на туроператорите, Българската астрологична асоциация и Фондация "Димитър Бербатов".
Тогаа се оказа, че общият брой на валидните служебни паспорти е 2959. Най-голям брой от тях - 2121, на служители на МВнР, в това число и дългосрочно командированите служители и техните семейства. Следва Министерството на отбраната, чийто служители ползваха общо 204 служебни паспорти, МВР има 74, а Авиоотряд-28 - 75. Министерството на културата е било 30 специални паспорти, а спортното - с 20.
С тази привилегия се оказаха федерациите по ММА, скокове с батут, спортна акробатика, таекуондо, тенис, шахмат, волейбол. В общия случай те имаха по един паспорт. Но имаше и такива като Българския футболен съюз, който си е поискал 7 документа от Външно. Толкова имаше и федерацията по тенис.
От мотивите към промените, които се приемат сега става ясно и нещо много странно. "Лицата, които имат право на дипломатически или служебен паспорт са изчерпателно изброени в ЗБЛД. Единствената категория лица, която има право както на дипломатически, така и на служебен паспорт са областните управители. Тази правна възможност не е допусната за нито една друга категория лица, вкл. за лицата, заемащи висши държавни длъжности", се посочва в тях. Затова и отпада възможността за издаване на дипломатически паспорти на областните управители, като за тази категория лица се запази правото да получат служебен паспорт.
Практиката показва, че областните управители нямат служебна необходимост от дипломатически паспорт - от 28 областни управители към момента само един има валиден дипломатически паспорт.
С промените ще бъде създадена правна възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители без дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си (средно или висше) в приемащата държава. Към настоящия момент липсва правно основание за издаване на служебни паспорти на тази категория лица. Същевременно в аналогична хипотеза, децата на служители с дипломатически ранг имат право да получат дипломатически паспорт. Нормативната уредба създава условия за неравнопоставеност и неравно третиране на тази категория лица. Това води до негативни последствия, несигурност и редица затруднения, особено в случаите, когато навършилите пълнолетие деца все още не са завършили средно образование и се налага да кандидатстват за виза за страната, в която пребивават с родителите си, твърдят от МВнР.
Промени ще има и при временните паспорти
С промените се прецизират и разпоредби относно временните паспорти, с което ще бъде подобрено административното обслужване на гражданите и ще се освободи административен капацитет. Временният паспорт е документ за пътуване, заместващ паспорта. Този вид заместващ документ се издава от българските задгранични представителства след съгласуване с МВнР, а в определени в закона случаи - и с МВР. Съгласуването с МВнР се извършва с цел потвърждаване на самоличността на лицето, се посочва в доклада на комисията.
В него се посочва още, че с измененията се улеснява процедурата по издаване на временни паспорти на задържани, арестувани или осъдени, когато издаването се извършва по молба на компетентните местни власти. В тези случаи задължението за събиране на биометрични данни (пръстови отпечатъци, цифрова снимка, цифров подпис) ще отпадне, тъй като тези лица на практика не могат да отидат лично в консулската служба по обективни причини.
