"Успехите на ГЕРБ се дължат на липсата на алтернатива, а лидерът и партията му са изхабени от корупция и партийни назначения, които надминаха периода на официална еднопартийна диктатура.
Два вида са шумните акции на прокуратурата – рекламни и репресивни. Те са срещу лица, които няма кой да ожали, като Баневи и срещу такива, извън ГЕРБ, БСП и ДПС."
- Почти тридесетилетие от голямата промяна, дали животът на българите се промени към по-добро?
- Къде потъна опияняващата радост на едномилионното множество от митинга на Орлов мост?
- Загробено ли е дясното или ще реанимира под нова форма и име и какво се случва в политическия хаос у нас?
За всичко това LIBERTA.BG разговаря с Радан Кънев от "Демократична България".
- След 29 години демократични промени, демократите ли преобладават или промените, господин Кънев?
- Промените, със сигурност. Очевидно, промените са толкова много, че предизвикват умора и реакция. Ако погледнем днес доминиращите партии и лица, те всички, всеки по свой начин, се опитват да черпят сили от носталгията и реакцията и да търсят симпатиите на хората, които не искат повече промени.
Друг въпрос е, че много от промените са били половинчати, хаотични, фалшиви или имитативни, че често се налагат “промени на промените” и “реформи на реформите”. Но все пак, нашето общество се промени много за три десетилетия, и повечето промени бяха за добро. А повечето неща, които си останаха същите - за лошо…
- „Сериозните политици не влизат в прости капани“- Ваш цитат, изваден от контекстa. Има ли сериозни политици тук и как се съотнася броят им към този на „простите капани“?
- Прости “калъпи”, макар грешката да е може би вярна. Не би трябвало и в прости капани да влизаме. Общото опростяване на демократичната политика през последните две-три десетилетия е факт и вече очевидно стига до крайност. Хубаво е и говоренето, и идеите на политиците да бъдат разбираеми за повечето хора. Лошо е, обаче, когато се опитват да се равнят по най-ниското културно и образователно ниво. А се боя, че точно това наблюдаваме напоследък. Прости калъпи за пред избирателите, които ги вкарват в прости капани. Резултатът е опасно острастяване на политиката, дълбоки, често изкуствено създадени разделения, лидери на доста ниско ниво, които нито разбират, нито имат капацитет или смелост да се изправят срещу реалните проблеми на времето, които са много сериозни.
- Защо не застанахте до майките в тяхната кауза и така пропуснахте един шанс да се докажете като демократи? Толкова ли Ви плаши да не чуете упрека „яхват протеста“?
- Не, не упрекът. Плаши ме възможността протестът действително да бъде компрометиран - нещо, което БСП успешно прави в момента… Иначе и ДСБ, и “Демократина България” бяхме до протестиращите с женската си организация, с отделни активисти, с реална подкрепа, а не в търсене на евтини ползи.
- Като юрист, как се отнасяте към казаното от военния министър Красимир Каракачанов, че преди всеки арест в подопечния му ресор знае предварително от прокуратурата и че и този път знае какво ще кажат от там /цитирам по памет/?
- Като към очевиден, макар и добре известен проблем. Факт е, че у нас разследванията, делата, се осъществяват координирано от изпълнителната власт и прокуратурата, която е в съдебната власт по конституция. Това е много опасно, защото от една страна създава реални прецеденти на политическа разправа, а от друга - спуска чадър над тези съмнитени лица и деяния, които са близки до властта.
Всички сме чували за огромни проблеми при издаването на документи за самоличност, чели сме сериозни разследвания, в т.ч. и в чужди медии, но обикновено е достатъчно да говориш с няколко граждани на Македония - те са наясно и със схемите, и с тарифите. Всички сме чували, че от много години има тежи подозрение върху партията на г-н Каракачанов, че координира тези схеми. Много, много преди г-х Харалампиев да оглави ДАБЧ, като “квота” на т.нар. патриоти.
Погледнато по-мащабно, се вижда, че шумните акции на спецпрокуратурата са два вида - рекламни и репресивни. Срещу лица с утвърдено лошо име в обществото, за които няма кой да жали - например Баневи - и срещу политически фигури, които не са част от голямото сдружаване ГЕРБ-БСП-ДПС. “Патриотите” в голямата си част, особено пък “Атака”, имат всички белези на крило на ДПС, не ги броя отделно. Офицерите за свръзка между Доган и руското посолство не са отделен, самостоятелен елемент от сдружаването, но и те са под крилото му.
- След като употреби реформаторите, след като направи същото и с патриотите, ще последва ли ГЕРБ съдбата на ДПС така, че никой да не ги иска за коалиция, поне явно? И винаги ли преди избори ще се създава проект за „златен пръст“?
- Успехите на ГЕРБ се дължат на липсата а алтернатива. И партията ГЕРБ, и нейният лидер са дълбоко изхабени както от липсата на реформи, така и от дългогодишната корупция и партийните назначения, които по наглостта си надминаха периода на официална еднопартийна диктатура. Да не говорим за отношението към бизнеса, който не се вписва в обръчите на местно и национално ниво.
За да оцелее, тази власт трябва системно да “изтребва” алтернативите си. Но - и това е много голямо “но” - не е виновен, който яде зелника. Съдбата на демократичното дясно, обединено в РБ, се дължи на нашите собствени грешки, а не на естествената недобронамереност на Бойко и Цветанов - тя беше ясна, тя е даденост. Ние можехме да се преборим за десен кабинет без Борисов начело, но повечето от нас дори и не посмяха да мислят в тази посока, камо ли да опитат. Можехме да постигнем необходимото организационно единство, но предпочетохме всеки да си води собствената партийка, да си има вярна дружинка, макар и безпомощна пред големите рискове на управлението с ГЕРБ. Можехме да начертаем общи червени линии, при които заедно да напуснем властта и да покажем, че няма как да сме във властта заедно с Пеевски и Доган. Но се случи обратното - мнозинството от нас бяха готови да останат във властта и след като Бойко си тръгне…
Сега се надявам, че повечето от нас са си взели поука. И че е възможно ново обединение, което обаче да бъде истински единно и наясно, че е по-добре да си в опозиция, отколкото да участваш в такова управление с Борисов и Доган. В някои отношения, “Демократична България” е сериозна крачка напред и здрава основа за по-широко и по-консолидирано обединение. Не във всяко отношение, обаче. В новата ни коалиция, която намирам еднозначно нужна и полезна, липсва достатъчно вътрешно единство. И ако не успява да обедини повече хора около себе си, то е точно по тази очевидна причина.
- Как оценявате закъснелите във времето арести на олигарси, станали в деветата година на третия мандат на ГЕРБ ? Питам Ви, като адвокат на наследниците на Дочка Банева срещу Николай и Евгения Баневи?
- Това, че съм адвокат на наследниците на Дочка Банева, просто ми дава повече информация. Голямата част от нея, разбира се, е професионана тайна. Но спокойно мога да кажа, че действията на прокуратурата, НАП, а и ДАНС срещу сем. Баневи са закъснели поне десетилетие, а може би и доста повече. Период, през който Баневи бяха бракосъчетани лично от Бойко Борисов, бяха в инициативния комитет на Първанов за нов мандат, получаваха лични телеграми от водещи държавници за празници, бяха почетни гости в правителствени делегации и дефилираха по националните телевизии, със същите тези доста простовати тоалети, които сега така хищно се публикуват, все едно са новина…
- Защо егото на повечето десни хора е толкова силно и колкото ярки характери, толкова десни образувания? Ето, и бившия кмет на Дупница д-р Панчо Панайотов формира своя партия - "Дясна народна партия"?
- Много повече са образуванията от ярките характери, в кръга на горчивия хумор. Но всъщност, лидерите не са в излишък. Лидери липсват, автентична амбиция за лидерство - също. Защото да си лидер, значи да водиш и хора, които не харесваш. Да обединяваш, а не да си строяваш оредяващата рота лични поклонници…
- След разгрома на неолибералния модел в Европа, с цялото съзнание за провокативността на въпроса, да Ви питам – Чие е времето днес?
- Нито е имало властващ “неолиберален модел” (това прочее може да значи десетки различни неща и се използва именно в десетина различни смисъла), нито пък той е разгромен.
Нещата са доста по-сложни, ето - връщаме се на първия Ви въпрос за простите калъпи. Много консенсуси се разпаднаха, преди всичко - т.нар. Вашингтонски консенсус за все по-малко регулации и все по-отворена световна търговия. Той е най-близо до това, което наричат “неолиберален” модел. Други консенсуси изглеждаха наложени, а всъщност не бяха - например за постоянно разширяващ се ЕС, за правата на гей-двойките, за свободата на движение, в т.ч. на миграция. И сега се поражда системен конфликт - има противоречиви и често много погрешни национални политики в рамките на ЕС, има и голяма слабост при налагането на общи политики, а и при формулирането им. Преди имаше няколко такива негласни консенсуса, но вече ги няма. И това е добре, защото не може да предполагаш наличието на конституционен консенсус там, където го няма. Или там, където изобщо няма обща конституция.
Дойде времето на големия разговор - какво е ЕС, какво е Европа? Международна организация, зона за свободна търговия или федерация, една от Великите сили на днешния свят. Ако ще е федерация, къде ще са общите политики - в сигурността, в отбраната, в правосъдието, или само в сферата на икономическите регулации? Ще има ли Европейска Конституция и кои основни права и правила ще залегнат в нея? Защото има натиск от различни посоки, някои - по-консервативни, други умерени, трети - крайно, радикално леви и утопични. Има и непознат досега, мощен натиск и отвътре, и отвън, за разпад на ЕС, за превръщането му в безпомощна международна организация. Той нарича себе си “консервативен”, но е всъщност разрушителен, краен национализъм, съчетан със социализъм в затворени национални граници. Това е път към социален разпад и конфликти, особено опасен за периферните географски и слаби икономически държави като България. Затова и ние, българите, и нашите политици, да не говорим за държавници, ако изобщо има такива, трябва да бъдем на първата линия в борбата за запазване на ЕС, но и за неговата консолидация в истинска геополитическа и икономическа сила.
