"Тези, от които зависи решаването на въпроса – народните представители, не намират за особено удачно и комфортно да бъдат създадени правила, които изсветляват този процес. По този начин светлината на прожекторите ще бъде поставена върху тях и съответно те ще дължат отговори за това по какъв начин си взаимодействат и какво е отражението на различни заинтересовани страни, когато комуникират с депутатите. От друга страна – от популистка гледна точка е много лесно да бъде използвана думата "лобиране" в негативен смисъл като една политическа дъвка".
Това коментира пред БНР Ваня Нушева, преподавател по политическо поведение, избирателни системи и изборна администрация в Софийския университет "Св. Климент Охридски", за въпросителните около лобисткия договор на ПП и анонсираната от правосъдния министър работа по Закон за лобизма.
В български контекст думата "лобизъм" е придобила изключително негативна оценка, подчерта тя. Според нея проблемът във връзка с представителството на интереси е, че няма правила за начина, по който различните заинтересовани страни имат достъп до публичните институции и по какъв начин влияят върху решенията им.
"Двата големи проблема, свързани с лобирането, са дали съществува прозрачност на процеса, при който си взаимодействат различни заинтересовани страни и представителите на публичните институции. На второ място – дали са равни, еднакво важащи за всички правилата за достъп до тези институции. Когато нямаме тези две условия, се създават предпоставки за негативна конотация на понятието лобизъм, но то не би следвало да бъде интерпретирано в такава светлина", обясни Нушева. По думите й трябва да имаме прозрачност и равни условия за всички.
Когато всеки политик обвинява произволно другите в лобиране в контекста на това, че става въпрос за корупция, негативният ефект се връща като бумеранг върху всички политици, предупреди тя в интервю за предаването "Преди всички".
Ваня Нушева изказа мнение, че не би следвало средствата от държавна субсидия да се използват за подобен тип дейност. Тук отново въпросът опира до начина, по който се финансират политическите партии.
"Нямаме правила, които изрично да дефинират за какво е редно да бъде използвана държавната субсидия".
По думите й въпросът за финансирането на политическата дейност трябва да бъде поставен отново на дневен ред на депутатите.
Относно работа по Закон за лобизма има няколко безспорно дефинирани елементи – регистър и информация за срещите на представителите на институциите, отбеляза политологът. По думите й по по-дискусионен начин обаче стои въпросът за това как да бъде организирана работата на подобен регистър на лобистите – дали той да бъде централизиран и коя институция ще бъде отговорна за това да администрира и да следи дали коректно се въвежда информацията.
Изниква и въпросът – какъв е обхватът на лицата, които са обект на лобиране, и дали той е достатъчно добре дефиниран. Според нея избраният подход е доста ограничителен. Тя подчерта, че изключени от обхвата са ръководители на агенции и независими регулаторни органи, както и общински съветници, ръководители на дирекции в министерствата и експерти. Всички те биха могли да са обект на лобистки натиск, изтъкна Нушева. Според нея те биха могли да бъдат включени в обхвата на подобен закон.
Другият дискусионен въпрос е как дефинираме лобистката дейност и по какъв начин дефинираме дейността на различните юридически лица, добави Ваня Нушева.
Дали е удачно да имаме един Закон за лобизма или принципните разпоредби да бъдат дефинирани в съществуващите правилници и наредби за дейността на различните институции, посочи още тя. Според нея по-удачният подход е да опитаме да създадем единен Закон за регулиране на лобистката дейност.
