Политическата система преминава през няколко етапа на разпад и стабилизиране. Възниква съмнение обаче доколко партиите у нас остават такива, а не се превръщат в пазарни субекти
Българската партийно-политическа система е навлязла в нов етап след разпада, последвал протестите през 2020 г. Сега тя се стабилизира, като в центъра й застава управляващият съюз, създаден в парламента между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Такова мнение беше изразено на публична дискусия в Софийския университет на тема "Деинституционализация на българската партийна система: причини и последици". Организатор на събитието беше Студентски клуб на политолога, а говорители бяха политолозите Румяна Коларова и Антоний Тодоров.
Проф. Коларова проследи развитието на партийната система от 1990 г. насам. За това време на няколко пъти се наблюдава първо стабилизиране (институционализация – бел.а.), а след това разпад на системата (деинституционализация – бел.а.). Първият етап започва с демократичните избори от 1990 г., които задават един двупартиен модел, който според Коларова по-скоро трябва да се определя като партиен картел. Водещите партии – СДС и БСП, застават на противоположни полюси и ясно се разграничават една от друга.
Този модел е разбит с навлизането на Симеон Сакскобургготски в политиката чрез партията му НДСВ. През този период обаче в центъра на политическата система застава всъщност БСП, а десницата се разпада. Краят на този етап идва с появата на ГЕРБ, която консолидира дясното пространство и взима властта със заявката, че ще се бори с корупцията.
Доминацията на ГЕРБ продължава до протестите от 2020 г. Тогава се появява антиГЕРБ блок, съставен от пропрезидентски, партии с антикорупционни заявки. Същинската стабилизация на системата обаче идва с настоящото управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, подкрепено от ДПС, което е проевропейски и антипрезидентски настроено.
На свой ред, проф. Тодоров постави под съмнение доколко въобще може да се говори с понятия като "институционализация" на партийната система. Причината е, че става все по-трудно съществуващите партии да се приемат като такива.
Той напомни, че през последните години политиката се обяснява като пазар, на който избирателите като потребители може да избират между продуктите, представени им от политиците. Така излиза, че една еднакво достъпна за всички система, каквато е политическата, се обяснява чрез пазарни отношения, в които е поставен по-добре този, който има повече ресурси.
В крайна сметка, смята политологът, излиза, че ние смятаме за партии организации, които са по-скоро пазарни субекти. Затова и при тях надделява пазарната идеология, която се свежда до това да живеем по-богато, а типичните идеологии на лявото, дясното и центъра изчезват. А това поставя под съмнение понятията, които използвахме досега, за да опишем партийната система.
