Наслушахме се тези дни как нямало агнешко. Пък по медиите обясняваха, че имало вносно от Македония, Хърватия и Нова Зеландия, как се различавало по печатите, колко струвало българското и т. н.
Ама няма, поне в София. В „Лидъл“ имало останали само ребра парчета по 50 лв., не ги купуват. Също като при соца – дефицит в магазина. И тогава не стигаше агнешкото, заради износа (въпрос на разпределение), ама хората си намираха по разни неведоми пътища, от село. Сега селата са празни, някои ги изтриха от картата.
Добър повод е да си припомним, че в края на соца в България имаше близо 11 млн. овце. Агнета сме изнасяли на три континента, а сега внасяме, чак и от Нова Зеландия – замразено.
Сега в България има към 1 млн. овце и някои са броени по два пъти, за да лъжат със стада заради субсидии.
Преходът изяде 10 млн. овце. Изядоха ги конкретно Желю Желев, Светослав Лучников, Филип Димитров, група екзалтирани адвокати и икономисти от СДС.
Назначиха ликвидационни съвети – така ги нарекоха. Ликвидация. Ликвидация на цялото селско стопанство. Ние, викат, разграждаме комунизма, ликвидираме ТКЗС.
И върнаха земята в реални граници. И върнаха на хората по 2-3-5 овце, по 1-2 крави, с колкото навремето влезли в ТКЗС. Те заминаха за кланиците. Изклаха и редки породи опитни стада. Наследниците на онези, които са влезли в ТКЗС, живеят в градовете, имат професии, не искат да обработват земята. Само че им я връщат. И вече не един собственик, ами по 5-10 наследници притежават земята на село. А тя е по селския модел от 20-те и 30-те години – 30-ина декара, пръснати на 15-ина парчета ниви. Дребен стопанин ги оре с два вола. По Елин Пелин – „На браздата“.
Ей това върнаха и земите запустяха.
След 34 години – достатъчно дълъг срок една държава да се възстанови след война, още пустеят земи, внасяме месо, масло, домати, чесън и т. н. Лозята са намалели над 6 пъти.
Зърнарите заради субсидиите уедриха нивите в Добруджа, другаде из България е като след война. Точно така се изразява един стар италианец, католически свещеник, минал с кола през страната през 2014 г. – „Така изглеждаше Италия след войната“.
Тук война не е имало. Имало е идеологически параноици, които дори не са чули предупрежденията в уж зловещия план „Ран-Ът“. Там в глава „Селско стопанство“ пише, че земята е уедрена, да се внимава да не се раздробява, и при преобразуването на собствеността не трябва да спира производството, защото ще бъде пагубно. Е, пагубно стана. Ликвидация. Авангардните им мозъци не можаха да измислят никакво друго решение, като в други бивши соц страни. И тази глупост имаше обществена подкрепа.
Затвориха 164 консервни комбината, малки и големи. Закриха пряко половин милион работни места на село, косвено – още толкова работни места и предприятия, свързани с консервните – хартия, тенекия и т. н. И първо един милион българи тръгнаха по света да си търсят прехраната, след тях – още един.
Сега внасяме 3/4 от доматите, 4/5 от ябълките и т. н. Не можем да възстановим напоителни системи, да уедрим и направим ефективно земеделие.
И нямало агнешко.
Ама като кажеш – това беше глупост, веднага скачат блюстители на здравата идеологическа догма и ти казват – „Ти си комунист, искаш текезесета“.
Те кооперациите селяните сами са ги правили още през 20-те години. Най-успешното в онова време са били големите кооперации. Как иначе дребен собственик с 30 декара ще има ефективност.
Сега в една градинка на „Иван Асен“ в София е издигнат паметник на Светослав Лучников – не заслужил с нищо политик. Това бил паметник на „добрия депутат“, каза Иван Костов като го откри. Неизвестен с нищо, освен с поправката „Лучников“, връщането на земята в реални граници, реституция преди приватизация – философията на адвокатите от СДС. Трябва да му турят и една допълнителна табела – „Един от ликвидаторите на България“.
Е, сега идеологически правилните да си хапват агнешко от Нова Зеландия, ако намерят и да се чувстват спасени от комунистите.
