В мотивите за допускане на изключение за предоставяне на банкови гаранции от МФ изтъкват, че някои високо рискови проекти са кандидатствали пред Европейския иновационен съвет след доказване, че няма как да ги финансират по банков път или чрез друг заемен инструмент
Министерството на иновациите и растежа е предприело ключови промени в документацията на шумно обсъжданата в последните дни процедура за финансиране на иновативни фирми по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщават от "Сега". Около процедурата се разшумя заради наличие на връзки в миналото между част от класираните на първия етап фирми с водещи фигури в "Продължаваме промяната". От партията отхвърлят всички обвинения с аргумента, че отличаването на фирмите с печат за високи постижения е извършвано от ЕК и е повод за гордост, а не за критики. От фирмите на свой ред изтъкват и аргумента, че този проект по Националния план за възстановяване и устойчивост е заложен още при кабинета Борисов 3. По процедурата бяха класирани 12 фирми с отличени от ЕС проекти, които ще получат 34 млн. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост. По механизма предстои втора покана през януари, а общият краен бюджет за тези дейности в плана за възстановяване и устойчивост е 118 млн. лв.
Проверка в различните варианти на плана показва, че намерението за финансиране на фирми, отличени с печат за високи постижения, наистина е фигурирал в оставения от Томислав Дончев от ГЕРБ вариант на документа. Целта е по плана да бъдат финансирани вече отличени като много добри иновационни проекти, кандидатствали по научни програми на Брюксел, но неполучили средства заради изчерпване на бюджета. За всички проекти, покрили изискванията за качество, но не получили траншове, ЕК въведе специален сертификат - печат за високи постижения, чиято цел е именно да улесни по-нататъшно финансиране на проектите през публични бюджети.
Самата процедура за кандидатстване за финансиране по първата покана по плана за възстановяване бе открита през април месец при служебното правителство, като крайният срок за подаване на документи бе 12 май. Като изрично изискване в тази процедура е поставено условие класираните фирми да предоставят банкова гаранция по авансите, които ще получат - до 40% от стойността на проекта. Фирмите са кандидатствали при това условие, но междувременно финансовото министерство, отново при служебния министър Росица Велкова, е предложило два вида облекчения за тях - възможност за освобождаване от банкови гаранции по авансите и отпадане на изискването за провеждане на прозрачна процедура за подбор, ако съответните дружества възлагат дейности на трети лица.
В мотивите за допускане на изключение за предоставяне на банкови гаранции от МФ изтъкват, че някои високо рискови проекти са кандидатствали пред Европейския иновационен съвет след доказване, че няма как да ги финансират по банков път или чрез друг заемен инструмент. С оглед на това в правилата е допуснато възможност да не се изисква обезпечения по авансови плащания, ако такива не са изисквани в оригиналния проект пред ЕК. В окончателните документи, одобрени от иновационното министерство, не се правят подобни уговорки, а банковата гаранция е отпаднала за всички проекти. Допуснато е и изключение в изискването фирмите да провеждат процедура с публична покана, ако възлагат дейности на трети лица, тоест ще си избират с кого да работят по-лесно.
Тези промени са влезли в сила в съответните постановления на 30 май, след подаването на проектите по първата покана. Самите проекти бяха класирани на 18 август. На 30 август на сайта на иновационното министерство бе публикувана заповед, с която постфактум се изменят условията по процедурата с включване на облекченията и други промени по документацията. Заповедта е влязла в сила към момента на издаването ѝ, като според документа следва да е изпратена и на класираните фирми.
Докато за фирмите по тази процедура, отличени с печат за високи постижения, няма проблем с предоставянето на аванси, по друга покана - отново на вече доказали се в ЕК проекти на висши училища, получили висока оценка над праговете с проекти за укрепване на научноизследователското пространство, нещата не стоят така. По тази процедура общият бюджет е 8,5 млн. лв., като крайни получателите са университетите СУ, ТУ-София и УБИТ. От проведеното обсъждане на поканата става ясно, че по процедурата изобщо не е предвидено авансово финансиране, като университетите са възразили безрезултатно срещу това. Един от възможните получатели по тази процедура - ТУ-Варна, дори се е отказал. Основен мотив за непредоставяне на аванси е фактът, че повечето разходи са за персонал и аванси не са предвидени в проектодоговорите.
