„Помощ отвън не можем да очакваме и Радецки няма да пристигне с гръм. Трябва сами да си свършим работата. Ако искаме някакъв лек, който да дойде от Евросъюза, трябва да работим и настояваме за нови механизми, обвързващи върховенството на правото с европейските фондове и избирането на Кьовеши за главен прокурор.
Борисов го е страх от български кандидатури с истински качества, затова подля вода на Кристалина Георгиева, защото на неин фон няма как да изглежда велик европейски политик. Отказа силно присъствие в европейския дневен ред в името на това - да седи в блатото несмущаван.“
Гласът на дясното и оценката на бившия правосъден министър и председател на “Да, България” Христо Иванов пред LIBERTA.BG
- Господин Иванов, последните избори опровергаха твърдението, че дясното е в реанимация, обаче, един, два, или повече мандата ли са важни за вас, или ясно аргументираните цели, единение и програма, с които да изкушите негласуващите при следващи избори?
- Аз мисля, че ние доказахме, че търсим ясна физиономия и последователност и като послания, и като формула на нашето обединение. Забележете, че неговата формула съответства на процесите в европейската политика където се оформя нов център, който ще поеме отговорността за продължаването на европейския проект занапред. Така че, за нас ясната физиономия, последователните послания, проевропейската позиция за демократично развитие е това, на което ние залагаме. И на много работа.
- Вие бяхте в кухнята на правосъдната система като министър от втория кабинет на Борисов. Според вас и представата ви за правосъдна реформа-кой трябва да избира главния прокурор и какъв да е механизмът за контрол ? Минава ли това през промяна на Конституцията?
- Принципната ми позиция е, че освен възможността за ефективно разследване на главния прокурор за извършени престъпления, трябва да се създадат механизми, главният прокурор да носи и политическа отговорност за това, че държавната наказателна политика не се прилага достатъчно ефективно и за нас, в крайна сметка, политическата отговорност се носи пред Парламента. Чрез промяна на Конституцията трябва да се търсят механизми, главният прокурор да се отчита пред Парламента за прилагането на наказателната политика и да носи отговорност когато това не се случва. Без съмнение, реалната промяна в прокуратурата минава през дълбока конституционна промяна в устройството на съдебната власт.
- Защо управляващите държат толкова много на общ механизъм за главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища – ВАС и ВКС, при положение че ЕСПЧ, Европейския съвет и Венецианската комисия не го искат от нас? Вчера в прав текст Лозан Панов каза, че това се прави за да му поискат оставката. Вие как мислите?
- Аз мисля, че голямата причина поради която това се прави, е ужасът на управляващитеда признаят, че основният проблем, който имаме е проблемът с прокуратурата. Не с правосъдието въобще, не със съда, а с прокуратурата. Защото това признание изисква фокусиране върху състоянието на прокуратурата, нейното конституционно място и устройство. И ако те допуснат целия разговор и цялото внимание да се съсредоточи върху прокуратурата, знаят, че ще се стигне до такива промени. Затова се опитват да опаковат всичко под знака на съда, правосъдието, тримата големи и т.н. Разбира се, ако имат конкретна възможност да елиминират последния ярък опозиционер на статуквото в съдебната власт - Лозан Панов, ще го направят .
- Ваш цитат: „Българската корупция е проблем на общата сигурност на Европейския съюз“ – казахте го скоро в едно интервю, където бяхте подложен на силен остракизъм. Смятате ли, че новият Европейски съюз ще потвърди това и че новите големи в него ще ни накарат да усетим реални действия?
- И да, и не. Европейският съюз неизбежно ще трябва да води много по-сериозна политика по отношение на своята сигурност. Първо, защото вече не може да разчита на Вашингтон да мисли за европейската сигурност и второ, защото сме свидетели на все по-засилваща се конфронтация на световната сцена и преди всичко на информационната конфронтация, т.е. информационно проникване, информационна война. И всичко това изисква изключително сериозно внимание към изграждане на Европа като общност в областта на сигурността и разузнаването. Това означава изграждане на мрежи, на процеси и институции, базирани на доверие между страните-членки и техните институции. Между САЩ, Русия и Китай, ЕС има шанс да запази своя статут на глобална сила, само ако съумее да изгради обща система на сигурност, а това означава доверие между. Как сега Европейският съюз да има доверие в България при положение, че тук имаше скандал с незаконно придобиване на паспорти, а значи и на придобиване на гражданство в ЕС? И как България може да бъде част от този пръстен на сигурността? Ами няма как да стане това. А недоверието към страната ни се фокусира по отношение на правосъдието, защото то е имунната система, чистача ако щете. Когато има някой, който продава паспорти , когато има някой, който не си върши работата в службите, на това трябва да реагира правосъдието като имунна система на обществото. Шенген и банковия съюз са двете много важни стъпки към нашата пълна интеграция в ЕС, а липсата на доверие в нашето правосъдие се оказва препъни камък към тази интеграция. Но не бих разчитал Европейският съюз да ни помага, защото страните-членки си имат сериозни главоболия и ако ние се надяваме на по-нататъчна интеграция и да не бъдем изтласкани в периферията, ние сами трябва да си свършим работата. Така че, ще има недоверие но не можем да очакваме някой отвън да ни свърши работата, Радецки няма да пристигне с гръм. Трябва сами да си направим сериозните реформи. Както винаги е било, всъщност.
- Оставащият мониторинг не е ли поне искрица надежда, че ако не ни помогне Европа поне би могла да ни притисне ако не си свършим работата?
- За съжаление не. Като израз на недоверие механизмът остава и това недоверие ще продължи да го има дипломатично намекнато, казано под сурдинка, видимо в разликата между действия и протоколни заявления, защото е въпрос на сигурност за страните-членки , а не просто на отношение към България. Обаче, от гледна точка на механизма като ефективно средство за прокарване на реформи, за съжаление неговата политическа ефективност е изчерпана. Скоро ще станат 13-14 години от въвеждането на този механизъм и се вижда, че той се изчерпва. Един от големите грехове на Юнкер и на Тимерманс беше, че те, заради комфорта да си разменят политически услуги с Борисов, деморализираха механизма със заявлението, че той ще падне, без да настояват да се подобрят резултатите. И ако трябва да се надяваме на някакъв тласък отвън за конкретни реформи и ефективни санкции, това е само въвеждането на нов механизм който обвързва върховенството на правото с европейските фондове, както и на избирането на Лаура Ковеши за европейски прокурор. Така че, да, механизмът ще остане, но той няма да бъде ефективен лек. Ако искаме някакъв лек, който да дойде от Евросъюза, трябва да работим и настояваме за нови механизми, обвързващи върховенството на правото с европейските фондове и избирането на Кьовеши за европейски прокурор.
- Тръгва ли открито Европа на две скорости и при това положение разсейва ли се фиксацията и върху нашата демокрация?
- Европа тръгва на много скорости. По-скоро това е един мозаечен процес на оформяне на следващи области на интеграция. Проблем е, че не е на две скорости, а на много области, защото е труден за наблюдение и обяснение на гражданите като единен политически процес. Ще има области на засилена интеграция, които са изключително важни и предполагат доверие между страните, които участват, а ще има и други страни, към които няма доверие и които ще останат в периферията. За съжаление, шансовете на България към момента са да бъде изтласквана към периферията спрямо подобни области на засилена интеграция.
Борисов показа три неща по време на пазарлъците в Европейския парламент. Първо, че го е страх от български кандидатури със собствена биография, истински качества и степен на независимост, която на него не му харесва. Той затова подля вода на Кристалина Георгиева, защото на неин фон няма как да изглежда велик европейски политик. На него му трябват зависими йесмени, които да изпълняват всичко, което им каже. На второ място той се уплаши от перспективата България да бъде въвлечена във външните отношения на Европейския съюз, но не заради Западните Балкани, на които той се позова. Просто не му беше удобно да каже, че го е страх от темата за санкциите спрямо Русия, защото комисарят по външните отношения трябва да продължи натиска над Русия да върне отношенията си с Украйна на полето на международните отношения. От това го е страх Борисов. На трето място – опитът да спазари отпадането на мониторинга без да сме постигнали резултати. Така че нагледно видяхме как в името на това, да се снишава, да минава метър, без да направи реформи, Борисов се отказва от възможности за страната си. Отказа силно присъствие в европейския дневен ред в името на възможността да си седи тук, в блатото несмущаван. Няма да правим реформи, няма да взимаме страна, няма да излъчваме силни фигури, оставете ни в блатото-това каза. И това е механиката на нашето доброволно самоизтласкване в периферията на Европа.
- „Естествено че имам фиксация към прокуратурата. Аз съм български политик и се грижа за моите избиратели“- това е ваша мисъл. Боли ли ви, че недостатъчно десни и мислещи хора успяха да проумеят тази ваша всеотдайност, да го наречем?
- Надявам се. Надявам, се че достатъчно български граждани разбират, че коренът на огромно количество техни проблеми е в липсата на законност, а законността зависи от ефективното наказателно преследване, което пък зависи от инициативата на прокуратурата. От тази гледна точка се надявам, че все повече граждани правят връзка между законността, наличието на ред и отговорност в нашия живот и това, да имаме модерна и ефективна прокуратура, която да обслужва обществения интерес. Има политици в България, не съм само аз, които поставят проблема и неотклонно настояват за решение. Надявам се, че хората разбират, че без подобна настойчивост няма как да има подобрение на техния живот.
