Това е много ядосан статус!
За да не си разваляте папското и Гергьовското настроение, предупреждавам.
Дъщеря ми влезе по спешност в "Токуда" (там, защото се лекува в Турция, болниците са свързани) напълно дехидратирана, следствие страничните ефекти на химиотерапията. Баш когато държавата е спуснала кепенците, щото празници преливат един в друг и тези, дето не са могли да си вземат отпуска помежду тях, та да рахатясат, не могат да гледат света, камо ли болните, които са им се натресли.
Уточнявам: дъщеря ми е здравноосигурена тук, в България. Да няма хъката-мъката. Частна клиника, почивни дни, плаща се, това си го знаем. Лекарствата - по списък от приемащия лекар, си ги купуваме ние. Банките за преливане - също. Само че сестричките, милите, не могат: да слагат абокати вечер ("Ох, ами сега е вече тъмно, хайде утре"), да включат система, оставяйки банката с протеин в стаята за следващия ден ("Ми ний тук не ги държим в хладилник", моляааааа???), да дезинфекцират мястото на ръката на пациента ("Нали имаш мокра кърпичка, притискай с нея"), да са с пълна сугестивна компетенция ("ама не те боли, въобразяваш си") и все безхаберия от този род. Нещо Хипократова клетва? Що ли питам. Те са си взели, освен таксата от стотина лв. на ден, и 500 лв. депозит, за всеки случай, който обаче ще бъдат върнат след 10 дена, ако се окаже, че не е използван по непредназначение. За 10 дни ще го натаманят - в консумативи, които не са използвани, отделно спестените инжекции (доказано закупеният "Деган" не е поставян, банки не са преливани) и Бог знае още какво. Ама малки им били заплатите?
Мамка му, поне да ги научат как се взимат парите на хората - с усмивка и демонстриране на загриженост някаква. Като не могат да сложат един абокат, чий го крепят на това работно място??? Едно време са ги наричали "милосълдни сестри", ясно е защо това определение е отпаднало.
И не слагам всички под един знаменател, говоря от първо лице само за тези, с които се сблъскахме (точно сблъсък си беше, от който на тях нищо, а за нас - синини от бича, следи от теглото... И аз не съм милосърдна! Ама изобщо! Който от професията иска, да ми се сърди, милостта ми се сломи.
Постингът ми е личен, обаче знаете ли колко хора са на същия хал там? А близките да живеят с мисълта, че са на добро място, в добри ръце, защото не могат неотстъпно да са до леглата им и няма как да са свидетели на ежедневните "грижи"...
Майната им на мангизите, на детето ми де факто не беше помогнато, само нерви и разправии.
Аз пък какво съм заискала - цял папа на крака ми дойде, милосърден при това... И споделям, не само защото съм бясна, а защото толкова добри хора отделиха от залъка си в полза на дъщеря ми, а имаше някои, дето я охулиха, че не се лекува тук. Е - "полекува се". На неправилното място. Надеждата ни е, че може да има и правилни.
Надеждата, нали...
Коментар на Маргарита Петкова във Фейсбук
