„ИТН бяха случайни хора, оказали се в една непредвидима ситуация.Те не могат да бъдат част от решението на проблема, защото са самия проблем.
Има много теми, които биха били обединяващи – съдебна реформа, необходимост от оздравяване на институционалната среда, промяна на политическия модел. Но всички те изведнъж изчезнаха и актуализацията на бюджета стана удобна дъвка.
Големият проблем е липсата на ясна политическа визия. Никой не е формулирал как ще изглежда политическата промяна.
Избори след месец ще произведат същото – въпросът е защо да си го причиняваме?
Ако партиите не намерят общ език, ще видим силна радикализация в политическото пространство.“
Защо и вторият опит за сформиране на правителство се препъва? Къде грешат партиите и какво не успяват да формулират? За случайниците в политиката и за изгорените им биографии, за дълбоката държава и победителите от двубоя с нея – за всичко това LIBERTA.BG разговаря с политолога Христо Панчугов.
- Кой ще е печелившият от политическата криза и институционалната война, която наблюдаваме в държавата и кой ще е губещият, господин Панчугов?
- Губещи ще са всички граждани, както и българският политически процес, като цяло, тъй като никой не успява да произведе необходимото лидерство, което да предложи ясна визия за промяна и също така – ясен политически ред, който да може да бъде стабилна основа за едно правителство. А колкото повече се развива ситуацията, толкова по-очевидна е невъзможността на политическите партии да отговорят на очакванията на българските граждани. Това, според мен, е най-големият проблем, с който ние се сблъскваме през последните месеци. А печеливши трудно могат да бъдат намерени в тази ситуация. Убеден съм, че политическите лидери и хората в различните партии в момента се опитват да напаснат стратегията си така, че да излязат печеливши. Виждаме ИТН, които са се заели с това да изглеждат жертва в този политически процес и да изглежда, че всички са срещу тях. Виждаме ДБ, които са се заели да минимизират щетите, т.е. - да не ги опаковат с нечии субекти. Всеки един си мисли, че може би ще излезе печеливш от тази ситуация. Изводът е, че не може да се проведе смислен политически разговор и следствието – не може да се създаде управление.
- Партията на Слави Трифонов отказа за втори път мандата, а обществото се люшка между съмненията – има ли режисьор между сценаристите, или по-скоро нашият политически живот е поле за тяхното обучение. Как мислите Вие?
- Това бяха случайни хора, оказали се в една непредвидима ситуация. Обстоятелствата ги принудиха да влязат в роля, в която те не са се представяли никога. Връщането на мандата след първите избори показа, че те не са готови да излъчат правителство, нито имат хора за такова правителство. При вторите - те вече знаеха, че ще имат връчване на мандат. Очевидно, обаче, няма откъде да се появят хората изведнъж. Не знам дали сценаристи са зад тях, но ясно е, че ако има такива, те са абсолютно неподготвени за българския политически живот.
Един от големите проблеми на този политически живот е липсата на истински функциониращи партии. Когато имате функционираща партия, там няма случайни хора, които са се оказали на една ръка разстояние от властта. По проста причина – минали са през много битки, техните биографии са били проверявани много пъти и най-вече те са отговаряли на обществени очаквания, защитавали са обществени каузи, търсили са доверието на хората. Ние видяхме при ИТН едни хора, които са се надявали да бъдат анонимни в парламент, от които нищо не зависи. И изведнъж – във фокуса на общественото внимание, при връчен мандат, виждаме как техните биографии просто изгарят. Тези хора не могат да бъдат част от решението в българската политика. Те са част от проблема.
- Превръща ли се актуализацията на бюджета в инструмент за натиск между президента и парламентарните партии след наблюденията в парламентарна зала, а също и на консултациите?
- Актуализацията на бюджета се превръща в единствената политическа тема на този парламент. И е нормално да изглежда инструмент за натиск, защото политическите лидери друга тема не могат да произведат в момента. И това е най-тъжното. Има много теми, които биха били обединяващи – съдебна реформа, необходимост от оздравяване на институционалната среда, промяна на политическия модел. Всички тези големи теми изведнъж изчезнаха, поради липсата на потенциал да бъде формулиран ясен дневен ред. И актуализацията на бюджета стана удобна дъвка, което е доста притеснително, защото не е съобразено с икономическата реалност.
- Дали партиите ще успеят да преглътнат егото на водачите си, или ще се отиде на нови избори и виждате ли разместване в подкрепата за политическите партии след евентуални трети предсрочни избори? Още от същото ли ще гледаме?
- Егото на лидерите е лесно решим проблем. По-голям такъв, според мен, е липсата на ясна политическа визия. За пореден път ставаме заложници на тяснопартийни интереси. А окопната война, която сме наблюдавали през годините и само разделя, без да обединява политическия живот, отново надделява. Отново разговорът стана за това - как трябва да се направи правителство, без да се говори за проблемите и защо трябва да има правителство. Смятат се само гласове, а е потресаващо как месец след изборите ние все още не знаем защо това правителство е необходимо. Никой не е формулирал как ще изглежда политическата промяна. Ако се върнем към април, партиите не успяха да обяснят на гражданите какво искат да направят и това е в основата на невъзможността да се произведе управление. Този процес започва да става комичен.
- Ще видим ли същото при трети предсрочни парламентарни избори?
- Разбира се, ако тази ситуация не се промени. Ако политическите сили продължават да не могат да обяснят защо не са направили правителство и как изглежда правенето му, няма как да се произведе друг резултат. За да се очаква различен резултат е необходимо да се променят тези нагласи с друга политическа и комуникационна стратагия, с друг политически дневен ред. Нещо, което аз до този момент не виждам да се позиционира в общественото пространство. Избори след месец ще произведат същото, въпросът е – защо да си го причиняваме?!
- Двубоят между дълбоката държава и реформаторските партии, условно да ги наречем, изглежда без победители. Съгласен ли сте с тази теза?
- Аз мисля, че има победител. И това е българското гражданско общество. Вече има консенсус поне в него за това - кой е политическия модел, който е неприемлив. Има ясен консенсус какъв тип институции вече не обслужват интересите на българските граждани. Имаме ясно заявена позиция срещу корумпираното управление и срещу разпада на институционалната среда. Това вече е необратим процес. И това е най-позитивното нещо, което видяхме през последната една година. Изборите ще произведат и нов тип представителство. То дали ще е по-добро аз не мога да кажа. Ако партиите не намерят общ език, ще видим силна радикализация на политическото пространство. Но тази дълбока промяна неизменно ще произведе своите ефекти върху обществото и силно се надявам тези ефекти да са позитивни и да водят към промяна.
