Случайно ли за предстоящите избори местната проблематика бе удавена в националната. Наш гост е Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Панчугов.
Здравейте.
Защо месец преди вота предизборната атмосфера се усещаше много по-силно отколкото сега?
Защото някак си местните избори потъват винаги в рутината или по-точно в разомагьосването на дългоочкаваните кандидати. Опасявам се, че партиите на местно ниво винаги се сблъскват с един и същи проблем и това е невъзможността да генерират достатъчно вдъхновяваща местна политика, поради условията в които се прави тя така или иначе. И разбира се, липсата на достатъчно кадри, които да могат да осъществят тази вдъхновяваща политика. В следствие на което местните избори често се превръщат в чиста математика за това, кой ще може да се договаря за мнозинство в общинския съвет след тях, опасявам се. Дори там, където има оспорвани състезания на някои места в България, като че ли доминира злободневното, а не сблъсъкът на визия за управление на общината.
Защо популярните местни проблеми бяха изместени от трудно решимите национални?
Защото това е по-лесна идентичност, т.е. когато липсват ярки личности, които могат да предложат визия за управление на общината, много по-лесен начин да се комуникира в предизборната кампания е през националните идентичности на партиите. Не е случайно, че виждаме всъщност почти всички партии, които са сега парламентарно представени или вече не са, но бяха, всъщност в опит да имат свои кандидати на местните избори, за да получат достъп до общинските съвети и съответно до местната власт и оттам да генерират ресурс с който да поддържат своите структури от тук нататък. Битката всъщност за много голяма част от тези партии е за оцеляване. И те не случайно залагат толкова силно на партийната идентичност, на националната политика. Това е по-евтин канал за комуникация, тъй като влиза в националните медии и играе единствено и само с общо послание без конкретно послание за всяка една община. И второ, освен че е лесно достъпен канал за комуникация, е някак си лишен от необходимостта да е твърде специфичен, т.е. играе си с марката, най-общо казано на партията, а не със способността на конкретни хора, на конкретното място да решат проблемите на гражданите.
Какви профили на кандидат-кметове се очертават и кои от тях са най-адекватни спрямо работата, която им предстои да вършат?
Единият профил е дълго управлявалият кмет, този който се бори за поне 4-ти мандат, който е демонстрирал през тези 4 мандата способност да се разбира с всички. Дали това е за добро или за лошо, вероятно е различно на различните места, т.е. има и такива, които са запомнени с добри инициативи и такива – с не толкова, но няма кандидат срещу тях. Това е един много видим профил в българската местна политика. Вторият профил е на национално популярното лице, което се жертва за сметка на това да има няколко човека повече вкарани в общинския съвет, т.е. депутат, член на националното ръководство на партията, който изведнъж е припознал себе си за кмет. Разчита се неговата популярност, разбира се, да генерира повече подкрепа и за листата, без значение дали има той реални шансове за това да бъде избран за кмет или не. И разбира се, третият профил вероятно е на местния успял човек, само реализирал се, който се кандидатира като независим, макар с подкрепата на много формати, който иска да промени общината. Вероятно ще мога да сътворя още един-два профила, но като че ли тези са най-видими профили, които можем да открием поне в големите областни градове.
А какви интриги се насочват към местната власт?
Интригата, опасявам се, че за пореден път ще остане извън фокуса на общественото внимание и това е мнозинството в общинския съвет. През годините се оказа, че всъщност не е важно толкова, кой ще е кметът, колкото какъв тип мнозинства ще бъдат построени. Видяхме всякакви странни коалиции, но извън коалициите и всякакви залитания, т.е. кметовете избрани с мандата на една политическа формация, които промениха своята принадлежност. Виждали сме общински съветници, които сменят начина си на гласуване. Последните скандали около Пловдив показаха и доста гъвкавата способност на общинските съветници да преосмислят принадлежността си към една или друга политическа формация. И според мен, това ще е интригата, която ще предреши балотажите на много места, т.е. договарянето на подкрепа между първи и втори тур на база на вече ясните разпределения в общинските съвети ще бъде като че ли най-значимата и същевременно най-оставаща встрани от общественото внимание интрига.
След първия дебат Терзиев - Хекимян запазва ли се интригата в София?
Дотолкова, доколкото разликите не са толкова категорични, колкото бяха преди няколко седмици само. Интрига все още има, разбира се, интригата касае тези две теми, едната първо е: как ще изглежда общинският съвет за бъдещия кмет, без значение кой е той. И втората интрига е: кой ще отиде на балотаж и съответно как ще изглежда подкрепата за единия и за другия кандидат на балотажа. Не мисля, че този дебат промени мнението за който й да е от двамата кандидати. Мисля, че той само затвърди вече съществуващи нагласи и в едната, и в другата страна. Не мисля, че този дебат привлече нова подкрепа, без значение за кой от двамата кандидати. Големият въпрос е: как ще се развие кампанията от тук нататък и съответно дали ще се види смислено усилие за разширяване към периферията за всички, които са в битката за кметското място в София.
Това усилие в битката за разширяване на периферията как би трябвало да се материализира, да изглежда?
Първо, с дефиниране на вдъхновяваща визия за София, т.е. за цялостен подход към разбирането и управлението на града. Разбирам, че изкушението да се фокусираме върху детайлите е много силно. Това и в някаква степен са очакванията на различни избиратели, но мисля, че печелившата стратегия ще е истински голяма визия за лицето на София, първо. И второ, разбира се, да се направи опит да се говори на хора, които не са непременно твърдите ядра на подкрепата за определените кандидати. Тоест, да се търси разширяване на каналите, но и на посланията, така че всъщност да се привлича повече участие в изборите в София, а не да се сведе за пореден път битката до това: кой ще успее да мотивира най-много своите собствени ядра и да ги извади в деня на изборите.
На тези избори какви са залозите в София и какви в страната?
Залогът, разбира се, е свързан преди всичко пак казвам с оцеляването на определени политически формации. Също така със заявката, която беше направена при поредицата национални избори - заявка за политическа промяна. Опасявам се, че към този момент не изглежда особено вероятно кметовете, особено на ГЕРБ да бъдат подменени. Това ще покаже, първо, една много сериозна стабилност на ГЕРБ в страната, с която, опасявам се, това управленско мнозинство ще трябва да започне да се съобразява. И второ, ще покаже, че мобилизационния и организационен ресурс на формация като ПП-ДБ едва ли е особено голям към този момент. Тоест ще разомагьоса и ще разочарова до голяма степен и подкрепящите промяната на политическия модел. В този смисъл извън разбира се леките трусове, които вероятно ще видим в рамките на кампанията вътре в управляващото мнозинство, мисля, че то ще заздрави в някаква степен необходимостта подобен вид управление да продължи. Но ще подкопае сериозно основите на разбирането, че двигателят на това управление са всъщност ПП-ДБ, нещо, което вече виждаме, че се случва. Ако, разбира се, видим едни слаби резултати на местните избори, тази тенденция ще стане необратима и ще стане наистина сериозен въпросът за това, кой движи и кой контролира всъщност решенията, които се вземат в рамките на това управляващо мнозинство, както и за неговата посока от тук нататък, особено ако се стигне до ротация, както бяха предвидили участниците в управлението.
И в тези дни от кампанията лидерите на партиите от сглобката продължават да си говорят през медиите, дали се чуват помежду си, е едно на ръка, но на нас, като избиратели какво казват?
Че продължава да липсва стабилна основа на това управляващо мнозинство, т.е. продължава да липсва обща цел, може би изглежда като да има обща посока, но целите очевидно се разминават, недоверието в управляващата коалиция продължава да е изключително сериозно, както и опитите на всеки един от участниците в управлението да извади дивиденти за собствена употреба, а не толкова да върши поетите пред българските избиратели ангажименти. И в този смисъл разказът за възможните провали на това управление продължава да доминира, а не обратното - разказ за необходимите промени, разказ, отново ще се върна на идеята за вдъхновяваща визия за развитието на държавата, изобщо на обществените отношения от тук нататък. Това, според мен, продължава да бъде и основна заплаха пред възможността това управление да бъде стабилно и дългосрочно.
А защо през изминалите месеци съвместно управление подкрепящите правителството партии не успяха да се сплотят. Те знаеха, че са прекалено различни в началото, но можеха да положат повече усилия. Защо не се получи?
Защото се оказа, че частният партиен интерес, т.е. или коалиционен в случая, се обслужва изключително добре от това наложено разделение. Тоест, в самото начало бяха положени сериозни усилия да стане ясно, че едните са водещите в тази коалиция, а другите само подкрепят, това се оказа обслужващо интересите и на двете страни. А когато това е ситуацията, нито едната от двете страни няма нито желанието, нито интереса всъщност да се ангажира повече или по-малко съответно с конкретни реформи. Виждаме ГЕРБ, които са в удобната позиция да подкрепят само това, което им харесва, формално да участват. И виждаме ПП-ДБ, които позволиха тази ситуация, изолирайки всъщност в самото начало ГЕРБ от заемането на каквито й да е управленски позиции, като си мислеха, че това ще покаже контрол върху процеса, контрол върху решенията и съответно носене на отговорност пред техните избиратели. Оказа се, че всъщност, наистина накрая ще останат само с отговорността за управлението и без някакви съществени резултати, особено ако това продължава като процес в управлението.
Каква е ролята на ДПС? Виждаме г-н Пеевски постоянно в кадър.
ДПС запълва управленски вакуум. Там, където липсва визия и там, където липсва яснота как да се постигат конкретни политически цели, но са необходими мнозинства, ДПС функционира изключително добре, ние сме го виждали и друг път. Разбира се, тази показност, която демонстрира г-н Пеевски, е точно тази арогантност, която могат да си позволят хора с ясното съзнание, че никой не може да направи нищо срещу тях. Тоест, ние виждаме в някаква форма чист реваншизъм спрямо обществените нагласи. И спрямо всъщност заявките на самите двигатели на това управление, които са ПП и ДБ. С всяка намеса на г-н Делян Пеевски в последно време се подкопава изобщо увереността на българското общество в каквито й да е политически реформи, тъй като все по-силно ще започва да тежи усещането, че реформите се правят само и единствено всъщност заради ДПС. Дори и тези реформи да са съществени, дори и да са добри, дори и наистина ДПС да няма никакво участие в тях, всъщност се създава това усещане в българските граждани и подкрепата за тях няма да бъде особено висока. Необходимо е да видим запълване на този вакуум от самите управляващи. Необходимо е да видим ясна политическа визия и всъщност ясно обяснение, защо участието на ДПС, ако приемем, че такова ще продължи да има, няма да е съществено за параметрите на реформите, които предстоят. Това е всъщност, сложната игра, която предстои на ДБ, ПП и ГЕРБ. И не съм убеден, че те биха могли да я доведат до успешен край.
Каква е ролята на внесения от опозицията вот?
Консолидиране на политическа подкрепа зад гласовете на една или друга политическа формация, тя обслужва единствено и само опозицията и дава удобно бягство от местната политика. И всъщност, с това започна и моя коментар, когато липсва местна политика, такъв тип сигнали и знаци имат само мотивираща, мобилизационна функция в търсене на малко повече политическа подкрепа. Тя едва ли ще промени фундаментално ситуацията в различни населени места в страната, но със сигурност ще спести усилия на политическите формации и според мен, това се цели.
А ролята на двата големи протеста - на зърнопроизводителите и сега на енергетици и миньори каква е? Протестът на миньорите продължава, даже от четвъртък нататък се очаква да ескалира. Какво споразумение подписаха, не е ясно?
Да, това е част от проблема, разбира се. Първо показаха различни организирани интереси в страната с изключително силно влияние, особено на местни избори, показаха способността си да изнудват държавата и всъщност нестабилността и несигурността на това управление. Две теми, които ще бъдат експлоатирани със сигурност, не само по време на местните избори, но и веднага след тях, особено на база на резултатите, които предстоят да видим. Със сигурност това ще се ползва и като сигнал: възможността да се използват и други организирани интереси след това. В този смисъл, опасявам се, че нестабилността и създаването на такъв тип обществени нагласи ще продължи да бъде една от основните стратегии на опозицията в момента в този парламент и вероятно ще обслужва и интересите на една или друга от формациите в управлението, вече в зависимост от ситуацията. Това, разбира се, поставя изключително висок залог пред възможността да продължи подобна форма на коалиционно управление.
Г-н Панчугов, големите международни събития, горещите новини от последните седмици, войната в Украйна и войната в Израел, те как се отразяват на вътрешно-политическата ни нагласа?
Увеличават несигурността. Усещането, че в света се случват големи събития, които някой диктува, това се опитва да се нагласи като част от разказа в България, всъщност се засилва и усещането за несигурност и в българските граждани, усещане, върху което паразитират определен тип формации при нас, и което се засилва наистина от визията за нестабилност на самите управляващи. Необходимо е да видим точно обратно, необходимо е да видим уверени политици, които знаят, какво следва да се направи и които могат да се ориентират в тази сложна ситуация като контрадействие спрямо опита на различни политически формации да подкопаят управлението в страната в момента и при предстоящите избори. Тоест, всяко едно от тези събития е за вътрешна употреба, тя е да засили несигурността, да засили усещането, че България е в безпътица, да засили усещането, че българските политици нямат идея за това как се управлява в подобна сложна ситуация. На всичко това трябва да се намери адекватен отговор, колкото по-бързо, толкова по-добре.
Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
