Инфлацията на България е все още много над стойностите, които са необходими за влизането ни в еврозоната. Това каза пред бившият финансов министър Симеон Дянков.
"Реалната дата, на която можем да влезем е през януари 2027 г. Ако се създаде бързо ново редовно правителство и то се напъне бързо да работи по тази тема - може и януари 2026 година, но януари 2025 година не беше никога възможно влизането ни. Това беше политическа дъвка", категоричен беше Дянков.
Инфлационният критерий, според който инфлацията трябва да е най-много с 1.5 процентни пункта по-висока от тази в "най-добре представящите се страни" е много добър, подчерта бившият финансов министър.
"Този критерий е много добър. Той е най-важният за влизане в еврозоната, не просто за влизане, а за това нашите предприятия и производство да е конкурентоспособно. И връзката е следната - ако нашата инфлация е по-висока от средната за влизане в еврозоната или в случая критерият, който е "3-те страни с най-ниска инфлация" - ако нашата е по-висока и по някаква причина ни приемат, това означава, че с какъвто процент сме над тази инфлация, с такъв автоматично влизаме като неконкурентоспособни. Т.е. нашите цени на работна ръка, на материали - ще бъдат с такъв процент по-скъпи от тези в еврозоната. Този критерий е много добре измислен и по никакъв начин не трябва да си играем с него и да се опитваме да убеждаваме някой в Брюксел или във Франкфурт, че трябва да ни приемат без него. За радост - те няма да ни приемат без него. Просто трябва да си свършим работата", обясни Дянков.
Българите са разделени по темата за еврозоната. Около 60% искат да влезем бързо, а другите 40% се колебаят, коментира още той.
"Това зависи и от настроенията в някои партии, които са "против" влизането ни в еврозоната, но е факт, че целият български бизнес разбира, че влизането ни е полезно за тях. Много по-лесно ще се регламентират цените на износ и внос от ЕС, ще има повече туризъм за някои градове - по морето или Пловдив, където по принцип има повече туристи. Определено ще се засили икономиката с влизането и като цяло смятам, че това няма да е особена политическа дъвка. Така или иначе, който е следващ на власт в редовно правителство - ще се старае бързо да влезем", каза още бившият финансов министър.
"Нито БНБ, нито поредица финансови министри не обясниха какви са ползите от влизането ни в еврозоната", категоричен бе Дянков.
"Обясняват се част от страховете като например увеличаването на някои от цените на определени продукти, след като влезем в еврозоната. Това не е реално, едва ли ще стане. Плюсовете не се обясняват. Основните плюсове са два. Единият е свързан с активите, които българите имат. Става въпрос за земя, къщи, апартаменти - недвижимото имущество. Виждаме в други държави, които влизат в еврозоната, че цените се увеличават значително още първата година. Някъде между 20-30%, ако притежавате земеделски земи, къщи или апартаменти - тяхната цена/стойност се увеличава доста бързо, което от своя страна дава възможност с тези активи да се правят повече неща. Другият плюс е свързан с туризма. Става много по-лесно като сме част от еврозоната да се привличат туристи. Това трябва да се обяснява, а не само страховете", каза той.
Защо не се появи някой, който да обясни позитивите?
"Всичко е въпрос на интереси. В БНБ доскоро бяха против влизането ни в еврозоната, защото и там цари едно опасение, че като влезем задачите на БНБ се намаляват с много. Те вече няма да управляват нашия паричен ресурс, той ще се управлява от Франкфурт, включително и инфлационният процес, така че те не бяха особено възторжени, особено предишното ръководство до миналата година, от влизането ни в еврозоната. Доскоро и вече бившият финансов министър Асен Василев, особено в предишното си превъплъщение като финансов министър в служебни правителства, в правителството "Петков", също не беше поддръжник на еврозоната. Сега някакси го видяхме в ново лице през последните месеци, но когато тези, които отговарят за влизането - те не са сигурни, тогава става една такава вяла кампания, която въобще я няма и заради това страховете на хората бяха основателни", обясни Симеон Дянков.
