„Срещата Си Дзинпин - Путин е повратна точка в световния ред. За пръв път имаме китайско-руско сближаване след 1949 г. Съюзът е исторически и тук говорим за нова страница в световната история.Сътрудничеството им е пълен кръг на 360 градуса и обхваща смисъла на съществуването на двете държави. След съюза с Китай, Русия затвори вратата към Европа. Колективният Запад ще съжалява за този съюз и много ще го боли. Изявленията на западните лидери, стратези, разузнавачи и политолози показват пълно неразбиране на световната промяна, или отказ да я разберат. Или ако разбират, че има промяна, те и се съпротивяват, като я отричат.
Европа върви към пълен крах, водена съзнателно от своите глобални лидери, в часност от лидерите на отделните държави, в това число и нашите. Чудим се, как е възможно тази цивилизация така да изпадне, но това е факт. Европа е завладяна от деструктивни сили. Трендът се е обърнал и върхът на триъгълника вече е друг."
За знаковата среща на руския президент Владимир Путин и президента на Китай Си Дзинпин, за последиците за Европа и света и новата геополитическа конструкция, за трусовете и политическите земетръси – историкът и външнополитически анализатор Анастасия Гешева говори пред LIBERTA.BG
Интервю на Таня Анастасова
- Една знакова среща беляза последните мартенски дни - визитата на китайския президент Си Дзинпин и разговорите с Путин. В съвместното им изявление има една очаквана заявка – „Китай е готов да стои на стража за световния ред". Като прибавим решимостта за „отворена световна икономика, насърчаване и либерализиране на условията за търговия и инвестиции, осъждането на тероризма и противопоставянето на двойните стандарти в борбата с него“, получава se един значим бъдещ съюз. Как ще отекне това в световен план?
- Срещата между Си Дзинпин и Путин през март 2023 г. със сигурност е главно историческо събитие, което ще трябва да се отбележи навсъкъде и в бъдеще ще се говори като за отправна точка за световния ред. Това е първия случай на задълбочаване на контактите между Русия и Китай в геополитически и геотехнически световен план. Досега в своята история Русия никога не е имала толкова тясно сътрудничество с Китай, колкото има в момента в резултат на тази последна среща, но бързам да уточня, че тази среща не е дошла от изневиделица, а е резултат от 20 годишната работа на Путин в отношенията му с Китай. Тоест, той развива руско-китайските отношения по безпрецедентен в историята на страната си начин.
За пръв път имаме китайско-руско сближаване след 1949 г., но тогава е договор за сътрудничество, който е стандартен и той не представлява изрично руско–китайско задълбочаване на отношенията. Докато сега говорим за нов етап, когато Русия абсолютно съзнателно стъпва в съюз за сътрудничество, взаимопомощ и партньорство, включително военно-промишлено, с Китай. Това е нов етап в развитието на Русия и същото важи за Китай.
Този съюз и последвалото изявление на Путин е резултат от дългогодишна работа на Путин. То се дължи и на личните качества и желание на Путин Русия да си сътрудничи с Китай – намерение, което той развиваше последователно, без да се спъва и без да се спира пред каквите и да било предизвикателства през последните 20 години, откогато е на власт. Това се задълбочи през последния период на премиерстване в Русия, когато той не можеше да бъде президент и да продължи този геополитически курс, който беше предприел. Тогава се оформи концепцията за сближение с Китай. Ние видяхме в момента до каква степен този съюз е зрял и какво точно представлява. Той е резултат от няколко разговора, като последният беше в началото на СВО. Извода и той е, че в резултат на това дългогодишно мислене и развитие на двете държави, се стига до този съюз. Той е исторически, подчертавам отново, и тук говорим за нова страница в световната история. Този съюз идва от личните приятелски и очевидно хармонични отношения между Владимир Путин и Си Дзинпин и нямаше да бъде на това ниво, ако на мястото им бяха други хора. Съюзът е плод на личното им харесване. Путин е по-старши, той е във власта от много време и със сигурност е много по-подготвен. А при Си Дзинпин е друго - той е продукт на съветската линия в Китай и идеологически е марксистки, и е една изчистена форма на класическия комунизъм в Китай. Си Дзинпин отлично разбира ролята на Русия и това е всъщност е основата на този съюз. В Китай има кръгове с доста голямо недоверие в Русия и Дзинпин тласна лично към този съюз. Когато той е дошъл на власт, Путин отдавна е бил там, но това само доказва за какво качество на китайския лидер става дума. Аз смятам, че това е основното за успеха на обединението им в момента.
- Каква въртележка на историята! Нека припомним драматичния случай от края на 60-те години на миналия век, когато тогавашния СССР изпепели с лазерно оръжие цяла китайска армия при опита и да нахлуе през руската граница, а сега – съюз, световен център и пълен обрат?
- Със сигурност това припомняне е важно. Става дума за напълно нова старница в отношенията между двете държави и този регион.Искам да допълня още нещо за смисъла на този съюз. Понеже Китай е изцяло в Азия, но Русия има изключителното предимство да е държава на два континента, които имат главна водеща гео-политическа роля – Европа и Азия и само Русия като държава има правото да бъде геополитически ориентирана както към Европа, така и към Азия. Това означава, че може да води политика, както по отношение на Западния вектор, така и по отношение на Азия. Историческият смисъл на този съюз е, че наблюдаваме отдалечаването на Русия от Европа, особено през последната 22 година, когато Путин произнесе последната си реч на Генералното събрание в Москва и обяви, че проекта „ Лисабон – Владивосток „ е затворен, т. е., Русия затвори вратата към Европа, предвид управлението на Стария континент и управленческите тръшкания на ЕС и той не просто затвори тази врата, а отвори дълбоко и широко вратата към Азия. Не виждам да се обръща внимание на този геополитически факт. Аз твърдя, че този съюз не е окончателен и Русия винаги ще бъде отворена с едното око към Европа, защото с Европа има исторически корени, а също така има и народи, за които е призвана да се грижи. Ние сме един от тях и с периферното зрение ще ни наблюдава винаги. И ако се изразим по – опростенчески, Русия ще накара Колективния Запад да съжалява и от този съюз ще ги заболи много.
- Изпреварихте малко въпроса ми. Ще донесе ли Руско-китайската ос по-големи проблеми на Западния свят, ако се позовем на думите на бившия помощник на американския президент по националната сигурност Джон Болтън?
- Да, със сигурност ще донесе, абсолютно категорична съм. Ще има проблеми и в близко, и в далечно бъдеще и Западния свят ще изпадне в много сериозна криза на своя геополитически смисъл, на своя геополитически курс и своето капиталистическо развитие, защото съюзът между Китай и Русия обхваща всички сфери на живота. Това е пълен кръг на 360 радуса и обхваща смисъла на съществуването на двете държави. Там няма тема, по която двете държави да не влизат в контакти, в съюз. Изявленията на западните лидери и политически активни хора, стратези, разузнавачи, идеолози показват пълно неразбиране на световната промяна, или отказ да разберат. И ако разбират, че има промяна, те и се съпротивяват, като я отричат. Отказват да я приемат, отказват разумно да подходят към нея, а това е самоубийствено поведение, защото няма никаква логика и никакви разумни цели това няма да постигне. Виждаме поведението на едно капризно дете, което просто е загубило своите играчки. От единия до другия край русофобските тенденции на говорене продължават с пълна сила, в САЩ също. Считаният за антиглобалистки лидер на САЩ Доналд Тръмп е един много голям антикитайски ястреб и понеже той показа някакво по- добро отношение към Русия, съсредоточавам вниманието към неговото антикитайско говорене. Тази страна на Запада, която той представлява, ако не промени своята политическа риторика и геополитическо говорене, рискува не просто война, Западът рискува заличаване на някои негови центрове. И бързам да кажа, че според мен, Европа като континент и като политически субект вече се превърна в явна периферия. От много години казвам, че Европа става периферия на геополитическия процес и не виждам нито едно геополитическо решение, което да води в противоположната посока, т. е., да се избегне това. Напротив, политиката на ЕС е самоубийствена за Европа и тя води до изпадане, изпадане и губене на влияние и значение, поради отказ да приемеш, че светът просто се променя. Това е такова втвърдяване, че аз не знам през какво трябва да преминем, за да може да се разбие тази твърдост. Това е все едно да разбъркаш бетон и да си сложиш краката в него. Европа върви към пълен крах абсолютно съзнателно, водена от своите глобални лидери и в частност лидерите на всяка една отделна държава, включително и България. Това е политическа трагедия и обяснението и е, че Европа е завладяна от сили, които са деструктивни и затова няма как да има градивно развитие.Чудим се как е възможно тази цивилизация така да изпадне, но това е факт. Според мен в бъдеще в Колективния Запад ще настъпи промяна на геополитическия център. Предвид това, което се случва в последните два, три месеца, смятам, че Англия, като водач и център залязва, поради погрешната си политика и липсата на каквато и да било градивна, съвременна гео – политическа стратегия. В момента тя показва зъби, но това е само деструктивна, унищожителна стратегия. Държи се като колониална империя, но се е объркала, векът е друг. Тя ще загуби силата си на хегемон и тогава организираното ръководство на Запада ще падне отново върху плещите на САЩ. Там, обаче вървят много дълбоки дезинтеграционни процеси и те няма да спрат. Там има много дълбоки финансови и икономически проблеми, които не само няма да спрат, но и ще се разгръщат със силата на революционни събития, които ще видим как ще се развият, понеже тази държава би трябвало да държи юздите на Колективния Запад.Преподреждането на света се случва в момента, а войната, която се води не е гореща,тя е хибридна. Има и гореща точка, но тя за сега е много малка. И още нещо. Ако на Ялта, Техеран и Потсдам имаме няколко западни лица и само един е от Изток, то сега имаме балансиране между триъгълника Русия – Китай – САЩ, като двама са източните представители и един е западният. Трендът се е обърнал и върха на триъгълника вече е друг.
