„Обществото е в състояние на будна кома, в която гледа, но не вижда моралната деградация на управляващите. Докато чакаме пред интензивното отделение, папирусният политически “елит“ ни подготвя ново политическо безвремие, а "независимата" прокуратура, вместо да изолира инфектираните и извърши дезинфекция на обществената реанимация, отклонява вниманието ни от същественото. Тежка аномалия, при която мозъкът изпълнява функциите на стомашно-чревния тракт и вместо да контролира и мисли, курка и отделя.
Българинът загуби морален ориентир, заради деморализираните политици. Нашият европейски елит е като просяк на кръстовище – взема от нас и тъпче в джобовете си. Неслучилите се парламенти са умишлен саботаж срещу крехката ни демокрация. Превърнаха ни в носталгици по патерналистичното ни минало.
Нека с гласа си на изборите да разтурим политическия бардак и да лекуваме виновниците за нерадостната ни съдба с въздържане от власт. Битката не е за десния, или левия крак на козата, битката е за оцеляване на Отечеството. Трябва да отстраним клептокрацията от управлението на държавата. Да опитаме отново, вече с обединени сили. Иначе ще заприличаме на маймуна, която се гневи на огледалото.
Може дълго да ни въртят върху изборен шиш, но няма да прегорим. Осъдени сме да победим.“
- Имаме ли избор в петите поредни избори?
- Какво надробиха политиците и управленията им, че останахме най-бедни, най-болни и най-отчаяни в Европа?
- Защо позволяваме на клептокрацията да пълни джобовете си и кражбите й не ни впечатляват?
- Докога ще се върти изборната рулетка и кой е пътят, който загубихме?
За всичко това питаме проф. Коста Костов – консултант на Медицински център INSPIRO, главен редактор на сп. INSPIRO и лекар в УМБАЛ „Света Анна“.
Проф. Коста Костов пред LIBERTA.BG...
Интервю на Таня Анастасова
- Професор Костов, понеже освен лекар, сте и човек на словото и личност с остро изявена гражданска позиция, нека първо Ви попитам - може ли да назовете диагнозата на процесите у нас, върху канавата на геополитическите събития?
- Болестта протича с усложнения - тежка функционална декомпенсация /недостатъчност/ на обществения организъм, с нарушения в политическата ориентация при вземане на важни за общата ни съдба решения, пълна забрава на деструктивните политически процеси от последните години. Състояние на будна кома, в която виждаме моралната деградация на управляващите с политически мироглед от времето на дворните тоалетни, когато тяснопартийните интереси бяха държавни, а просташкото говорене - приемлив комуникационен код. Понеже голямата кражба се възприема като малък обществен проблем, корупцията се наложи като иновативен подход в икономическия и обществено-политическия живот.
Докато обществото чака пред интензивното отделение, папирусният политически “елит“ ни подготвя ново политическо безвремие, а "независимата" прокуратура, вместо да изолира инфектираните и извърши дезинфекция на обществената реанимация, отклонява вниманието ни от същественото, развращаващо десетилетно срастване на управлението със законодателна, съдебна власт и обществени медии. Тежка аномалия, при която мозъкът изпълнява функциите на стомашно-чревния трак и вместо да контролира и мисли, курка и отделя. Това е политически и управленски метеоризъм, ухаещ на сероводород. Всичко това предизвиква в мен омерзение и гняв, защото забавянето на демократичните процеси обслужва популизма и ретроградните сили, които издигат руски знамена и компрометират България пред нормалните демократични европейски държави.
Политическият метеоризъм деморализира обществото, което не събра достатъчно сили да санкционира корупцията, арогантната политическа простащина, отсъствието на политически морал и достойнство, превърнали се в неизбежни условия за политическа и управленска кариера. Покрай деморализираните политици, българинът загуби морален ориентир, престана да цени личните добродетели, защото не му носят обществен престиж и професионален успех, загуби памет за сравнение между перо от ангел и копитце от дявол. Ако не съберем спасително мнозинство на изборите през април, от копитцето няма да се възземе ангел, а от ангелското перо ще се нароят само дяволи. Константин Павлов няма да ни прости провала и пак ще простене:
„Хей, Ти, Общия ни създател –
Дай ми сили,
Да ги почувствам братя...“
- Защо в 48-ия Парламент не можа да се сформира реформаторско мнозинство, такова, каквото искаха хората от протестите на 2021 година, а някои го устояваха и повече от 400 дни?
- Защото липсваше политическа воля за формиране на критично мнозинство, което да отмести затлъстялото от преяждане политическо тяло, да разобличи популисткото поведение, което превърна България в най-изостаналата страна в Европейския съюз, преживяваща с подаяния, потъващи в изпокъсаните джобове на политическата корупция. Като хитър, накуцващ просяк на кръстовище, за когото всички знаят, че е измамник и се изхранва от просия, но продължават да му пускат монети в чашата. Такова е нивото на нашия европейски политически елит - като просяк на кръстовище, който взима от нас и тъпче джобовете си. Достатъчно е да припомня магистралната отсечка между Чирпан и Стара Загора, по която подскачахме като на планински слалом с моторни шейни, докато не се разбра, че са ни лъгали и липсват 17% магистрална основа, поставена на нечия партийна пътека към изборните урни.
- Може ли да степенувате вината на онези, заради които няма редовно правителство? И по-важният въпрос тук е, трябваше ли да има правителство на всяка цена и има ли позитиви от днешната политическа криза?
- Всички, които не позволиха да се осъществи втория мандат за съставяне на правителство, имат споделена вина. Но тук не става въпрос за неумишлено виновни, а за умишлен саботаж срещу крехката българска демокрация, която все още е „нероден Петко“.“Акушерите“ се оказаха измамници, а скулптурите - самодейни каменоделци на надгробни плочи. Демокрацията се изгражда като скулптура - първо с длетото, после с пилата, накрая - с шкурката. Тези, които окрадоха камъка за тази скулптура, нямат ни длето, ни пила, ни шкурка. Техният инструмент е чука. Към него добавиха и сърпа, дружно се хванаха за ръце, като колкозници и ни търкалят като снопи по разораните магистрали на политическото безвремие.
Думата „демокрация “ не означава нищо, ако ще я използват като фасада за управленски злоупотреби. Превърнаха ни в носталгици по патерналистичното ни минало, водят ни към геополитическа зависимост от авторитарна Русия, водеща война срещу свободата и демокрацията, държава, за която дружно пеехме, без да мислим: „Я другой такой страны не знаю, Где так вольно дышит человек“. Ако перифразирам един приятел: „какво кошмарно неудобство, тъкмо вдишахме малко свобода и пак ще издишваме робство“.
- Сгреши ли Корнелия Нинова, че се „подхлъзна“ по хартиената бюлетина и изостави коалицията на ПП и ДБ, или това беше естествен бяг от несвойствената роля на БСП да бори статуквото?
- Не съм запознат с процесите, които текат в БСП, но ми се иска в България да има нова, модерна европейска левица, която балансира десницата в полза на цялото общество. Като европейска държава, стъпила върху либералните европейски ценности, идващи от Просвещението, вкопани в моралния императив на Имануел Кант, трябва да живеем с разбирането, че нашето щастие е невъзмиожно без щастието на другия, ближния. Това е хармоничен оркестър на лявото и дясното, като в музикална зала със съвършено озвучаване, което насочва звука към ляво и дясно, за да го концентрира в звуковите рецептори на мозъка. Робърт Фрост казва: „Ние танцуваме в кръг и предполагаме, а истината е в центъра и знае". Модерна левица, по-близо до центъра, от който тръгва пътя за излизане от политическата криза - от такава левица имаме нужда, не от себична, самодостатъчна, архаична левица, която все още не се е отърсила от нафталина и е натикана в гардероба.
Не познавам достатъчно добре госпожа Нинова, имал съм две кратки случайни срещи, разминавания с нея - една пред телевизионно студио и една в болница „Св. Анна“, където помагаше като доброволец. От тези две случайни срещи съм запазил добри впечатления. По време на първата бяхме единомишлени в разбирането, че България трябва да се очисти от корупционното управление. Втората беше по време на най-тежката битка срещу Ковид 19, когато я срещнах да търчи надолу по стълбите на болницата зад една санитарка. Не е безопасен политическият популизъм по време на епидемия. Не видях други политици да търчат по стълбите на болницата. Бих искал госпожа Нинова по същия начин да „рискува“ с политическите си действия и да хукне по “стълбата нагоре“, да откъсне БСП от коалицията на папирусното статукво.
Хранителното разстройство изисква временно въздържание от храна, а управлението - от власт. Повече от десетилетие живяхме в авторитарна партокрация, която разпределяше държавните порции според партийните интереси. Ако перифразираме Жорж Волински - френски карикатурист и главен редактор на „Шарли Ебдо“, загинал при атентата върху редакцията на изданието в Париж - в това управленско безвремие България се превърна в политически бардак, където различните партии и политици на десетилетното статукво са според обстоятелствата сводници, курви или клиенти. Нека с гласа си на предстоящите през април избори да разтурим политическия бардак и да лекуваме виновниците за нашата нерадостна съдба с въздържание от власт.
- Десните партии, с всичките си вини и недостатъци, вървят към обединение. Кои грешки и заблуди, според Вас, не трябва да повтарят този път, за да имат по-голяма тежест в следващото Народно събрание?
- Обединението на прогресивните демократични сили около ПП и ДБ, които са по-скоро центристки, отколкото десни политически формации, е добър шанс да измъкнем каруцата от блатото на политическия разврат. Има достатъчно граждански сдружения и формации, ползващи се със симпатии към гражданското общество и те трябва да се присъединят към обединението, което бих нарекъл с надежда "Почтеност, Справедливост и Достойнство". Битката не е за десния, или левия крак на козата, битката е за оцеляване на Отечеството, за неговото европейско бъдеще. Фронтовата линия е ясна - доброто срещу злото; почтеността, срещу корупцията и авторитаризма; тоталитаризмът срещу демокрацията; хипотетичния, срещу моралния императив; опитни политически мародери, срещу неопитната политическа младост; срамно минало, срещу достойно бъдеще. Време е партиите, организациите и сдруженията да усмирят партийното и политическо его, да забравят кой крак на козата са, за да се обединим и отрежем пипалата на октопода.
- Изглежда, че статуквото постигна част от целите си - все повече хора са отвратени от политическите игри, омерзени от лицемерието и алчността на елита и отказват да гласуват, а се знае, че загубеното доверие трудно се връща. В тази връзка, може ли да се промени това и как?
- Политиците от корупционното статукво се опитват да ни обезкуражат и демотивират. Значителен брой българи с право на глас останаха техни неволни съучастници на абсолютната власт, която развращава абсолютно и превърна мнозинството българи в пасивни наблюдатели на корупцията и грабежа, на лъжите и манипулациите. Тези българи не гласуват, защото са разочаровани, но с пасивността си умножават това развратно политическо мнозинство. Време е да спрат да развращават с пасивната си подкрепа. Не бива подлъганите от популизма да ни откъснат от демократичните процеси, да ни заключат в евразийската дворна тоалетна. Трябва да отстраним клептокрацията от управлението на държавата. Европейските ценности са задължителни и те ще бъдат горивото в двигателя на бъдещите процеси. Да опитаме отново вече с обединени сили. Не може да правим едно и също и да очакваме различен резултат. Ако искаме нещо да стане по-добро, трябва да го променим. Иначе ще приличаме на маймуна, която се гневи на огледалото. Ще водим битка, докато прогресивното, либералното, лоялното към либералната демокрация малцинство се превърне в мнозинство. Може да ни въртят дълго върху изборен шиш, но няма да прегорим и сме осъдени да победим. Народът ни ще се събужда бавно, но скоро идва моментът, когато ще извика като Григор Пърличев – „Съвършенство или смърт“!
