България в извънредно положение

В момента живеем в пълен карантинен извънреден абсруд, не знаем къде сме, какво трябва да правим, кога ще излезем, кога ще работим, как ще ядем и ще си плащаме сметките, какво ще правим децата и възрастните, колко заеми ще трябва да изплащаме и дали утре ще сме живи!

Борисов кахърно обикаля на тур за овации из родината с увесена под брадичката маска и обяснява как Себастиан и Урсула му искали помощ.
Горанов обяснява как хазната е пълна и заради това ще поискаме 10 милиарда заем, да си имаме.
Счетоводителят Ананиев разпорежда всички да носят маски, след това разпорежда, че може и да не носят; разпорежда никой да не излиза, след това никой да не излиза по паркове и градини.
Борисов обяснява как цялото производство на България е насочено към шиене на маски и защитни облекла, как ще продаваме маски на ЕС, а след това ни уведомява как за милион и двеста хиляди поръчал маски от Китай /да се надяваме не точно от Ухан/.
Генерал-професОрът Мутафчийски, който призовава гражданите да ходят с медицинска маска на лицето, показа пред цяла България за какво позлва своята - за бърсане на очила.
Кметовете, ошашавени започват да изнасят пейките от града.
Всеки областен град се изживява като самостоятелно феодално владение с гранични пунктове, а всяка районна здравна инспекция – като местния бей, който може да коли и беси подопечните му лица и фирми.
Генкоронавирусщабът е единственото забавление на българите под карцер вкъщи, като телевизиите се превръщат в средство за масово мъчение и паникьосване на населението.
Шефът на Генкоронавирусщаба се изживява като шеф на SS - с черна униформа и назидателни предписания и заповеди към населението. Поради липса на други мъже наоколо. освен съпрузите им, болшинството от женките пренасят лигавото си възхищение от Борисов върху новия генерал.
Медиците са новите жертви на извънредното положение, като се очаква като Матросов да се хвърлят срещу епидемията, въоръжени с подръчни материали и защитни средства, които не могат дори да се сравнят с маските на депутатите, например.
Карантинираните им се размина доживотната изолация, тъй като Ананиев на десетия ден се сети, че няма срок в заповедта му и благоволи да ги пусне след 28 дена.
От телевизиите назидетално ни обясняват как трябва да носим маски и да си мием ръцете, след което правят интервюта с управляващи политици, които се развяват без маски /с изключение на Борисов, при който маската винаги е изненада – понякога на очите му, на ушите му или елегантно провесена под брадичката/, и на две педи разстояние. Сборът от мисирки една до друга няма да коментирам.
По десет пъти на час ни обясняват как да дезинфекцираме с препарати по 20 кинта бутилката, но забравят дори да измият обществените пространства.
Забранено е събирането на двама възрастни, но общественият транспорт, традиционно известен с разстоянието г*з до г*з, си работи.
Ресторантите са затворени, но производствата, където са повече хора на едно място, не са.
Забранено е разхождането в откритите зелени площи, гори, планини, чукари и върхове, но не и в магазините, където в тясно пространство на ден минават стотици хора.
Министър Ананиев отново издава заповед сутринта, на обяд размисля и я отменя, а до вечерта осмисля всичко и отново я издава.
Гешев се чувства пренебрегнат и за да го забележат, повдига обвинение на единственият политически лидер на партия, който има „наглостта” да зададе в ефир въпросите, които всеки българин си задава. След това налага запор на имуществото на Прокопиев и все още се чувства като пренебрегната примадона.
Борисов чувства, че изтървава положението, поради което обявява, че положението може да е много по-зле, защото единственият враг на България е БСП. Опивайки се от ръкоплясканията на мисирките, пропуска да забележи как ген. д-р Мутафчийски го е изместил от мокрите сънища на лелките.
Българите стоят по къщите, като битовите скандали ескалират, а бракоразводните адвокати потриват доволно ръце от задаващите се процеси. За затворените заедно с тъщи и свекърви тепърва предстоят драматични развръзки.
Децата окончателно подивяват при седмици стоене вкъщи и напрежението от онлайн обучението.
Учителите все още се държат, въпреки 20-часовия работен ден и напънa да обучават заедно с учениците и родители и баби и дядовци, но сривовете тепърва предстоят.
Родителите разбират, че крясъците и задвратникът са много по-удачен метод за възпитаие от толерантното обяснение, особено когато си затворен с наследника си в една къщи безсрочно и без право на обжалване.
Журналистите забравят всякакакви други теми, освен коронавируса, и единственото разнообразие по телевизиите е да сменят Борисов с Мутафчийски, с Ананиев, с Горанов или с Кирилов. Тук-таме и Ангелкова. Отвреме-навреме, за да не откачи напълно материала – турски сериал за уталожване на напрежението.

И после не ми говорете, че абсурдът няма място в съвремието ни. В момента живеем в пълен карантинен извънреден абсруд, не знаем къде сме, какво трябва да правим, кога ще излезем, кога ще работим, как ще ядем и ще си плащаме сметките, какво ще правим децата и възрастните, колко заеми ще трябва да изплащаме и дали утре ще сме живи!

Извънредно положение в държава, която последните десетилетия е символ на абсурда. Ние сме тренирани! Ще оцелеем! Ще докажем, че няма толкова абсурдно управление и закони, които не можем да преглътнем!

Елена Гунчева