Днес в съзнанието на националната ни съкровищница стои едно изповядване, наречено „будители“. Будителството е и социално кандило, на което националната ни доблест дава своя признателност.
Но то беше опорочено от една прослойка на отрицанието, която оскърби историческия ни път. Европа пък не отдаде признание на българското будителство, защото то отлъчи съдбовността си от Ренесанса. А българското будителство не е признание на минало, то е път на една бъднина!
Миналото е послужило в събудено съзнание за отговорност. То не е лишило бъднината от съвършенството на откровението, защото един глас рече: Защо се срамуваш да се наречеш българин? Една тайна е разкрита – че този народ е белязан заради своята съдбовна обреченост! И от това, което нарекоха „робство“, ние направихме от себе си светителство. Защо? Защото върху националния ни дух бъднината даде своите плодове – път на жертва. Събудената жертва е запаленото кандило на нашата бъднина! И за някакви 100 години ние направихме не само присъствие, но белязахме своята възкресна мощ!
Денят на будителите е венчалният пръстен на новата съдбовност на българската пътнина!
Будителството – национална свяст
Един народ, ако няма национална идея, ако няма културна програма – не е белязан за историческо присъствие. Българският народ по Божия воля и лични достойнства има своето будителство, което не може да бъде нито отречено, нито оспорено, нито спряно в живота ни!
Будителството е верска и социална проява на душевност в българската страдна, но величава пътека – както към Бога, така и към земята! То е явление, единствено в цялата световна история. Феномен, който не е породен от идеологическа натрапчивост, а е роден като потреба на историческия дух – както да създаде душевност като култура, така и да излее своята воля в идея за свобода.
Има азбучни истини, за които азбуката не стига, за да ги характеризираме! Тогава идва преклонението, и то като плод на провиденция. Провиденция е да се сложи едно такова име, пълно с енергитичност, с личности, с жертви; име, пълно със съдържание, влязло в душите на всички българи – народни будители! Най-хубавата дума в нашето Възраждане. Никой друг народ не е създал този изговор: народни будители. Не освободители – будители! Име – може би най-великото в културата на човечеството. Най-далновидният изговор за родените от утробата на народа ни белязани синове – от монаха до водача, съставляващи огнения път на Българското възраждане. Личности, които слагат костите си пред олтара на несъществуваща държава, но незабравена в душите и сърцата им родина; личности, които съставят иконостаса на българската идея за свобода. Те дават не само дан, а правят битие в историята на българския народ! Всеки носи валентност за историчност, но не всеки ражда битие за историчност!
Насловът – будителство, като етимология произлиза от „будя“, събуждам някого. Могат да бъдат освободени непробудени хора, но вече събуденият не може да бъде пок`орен. Каква е задачата на будителите? Светилото, което трябва да освети душата на един народ. Тази „покойница“ е имала нужда от възкресение! Народът се събужда, за да види деня и извърви път, за да промени битие и да твори история; българите да тръгнат и да дадат свидетелство за националната си принадлежност. Така че „будя“ е не в смисъла само някого да разбудят от сън (и той да се доизлежава), а да се събуди от вековното робство един народ, който има в себе си чеда, готови за дела.
Будителите не са освободители – самото събуждане дава пулсацията за свобода!
Из „Духовните дарове на България“, том II
Будителството е един феномен, и той е присъщ само на българина. За Будителството не е потребно робство, за да бъде квалифицирано и изявено. Будителството лежи в основата на това, което казвам, че то е духовните очи на съдбата.
Ето защо още от Първото българско царство един кхан идва – Аспарух, идва от незнайности. Защото българският народ по същина е мобилен народ. Той не е континентален – той е на цялата планета. Идва с едно особено искане – иска земя, която трябва да направи територия, и иска власт, която да направи държава.
Тази идея на духовните очи на съдбата му отрежда присъствие, защото се знае, че българският народ почти 2200–2300 години е живял преди Христос и е обиколил всички места, от които е събирал духовното си олтарно моление. Но той не се е научил да коленичи. Знаете ли защо? Защото този народ е изповядвал Танг Ра, т.е. Небето, което няма нито ангели, нито сатани. Затова че не е нужно робство, макар че робството при нас послужи историците да квалифицират идеята за Будителство.
Но Будителството стои в един кхан – Кубрат, който има един сноп и казва: Съединението прави силата! И сега го пише на Народното събрание отгоре. Така че този феномен е изключителен, но той, повтарям, е очите на съдбата на България. Ето защо ние го виждаме осъществено, за отлика от всички народи. То изисква провиденция, а не коленопреклонност!
Аз не мога да приемам величие, когато един народ трябваше да бъде унижен. Този народ има право на признание, защото има национален дух. Националният дух се изразява в потреби, които, примерно казано, един предшественик беше направил – Златният век в българската култура, и дори с един елементарен израз – тоягата на хаджи Генчо. Колкото и смешно да изглежда, една тояга беше даскалоливница. Даскалоливницата фигурно чрез тоягата на хаджи Генча. Това, което направиха и примерно казано, духовните ни лица – изтръгнаха от империя признание да правим своя духовна молитва в свой собствен храм. Т.е. разпятието на Христос за тях беше Възкресение, а не мъчение. От институцията трябва да се търси начин да се освободим, когато имаме идеи. Но когато имаме идеологии, институциите са властници.
Това е голямата трагедия и това е, което покрива, ако можем да кажем, нашето Будителство, за да го задуши. Защото ние имаме Будителство, което ражда от главата. У българина има две утроби – едната е детеродната, другата е мъдростта. Затова богинята на мъдростта се ражда от главата. Ние имаме тази благодат – да раждаме мъдрост от главата.
Ето защо ние виждаме меча до мъдростта; ние виждаме даскалоливницата до мъдростта; ние виждаме духовното причастие на един народ в една голяма идея – собствена Църква. Като институция тя е много далеч от служение, но като идея религията е най-потребната тайна на всяка национална даденост!
Затова казвам, че ние сме мобилен народ и носим една страшна идея – идеята за единобожието 2 200 години преди Христа. Идеята за мъченичеството за нас е вродената страдалност, в която, както фигурно се изразявам, един Христос е живяно човечество, но и осъществено Божество.
Това беше у нас феноменът при раждането, което се извърши чрез този наистина голям, единствен празник в света. Ние предварваме Френската революция с 36 години. Когато те правят Френската революция, сме написали книгата на Отец Паисий: „О, българино, поради що се срамуваш…?“ Това ли не е феномен? Това е най-големият феномен в света. Не е нужно робство, за да стане феноменът реалност.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Да бъдеш буден,
когато измамен светът заспива;
Да бъдеш смел,
когато овластен страхът тронува;
Да бъдеш силен,
кога невежеството се надсмива,
и да простиш,
когато враг на твоя бряг гостува!
Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден
ще ходи хорската съдба!
Ваклуш Толев
