Проф. д-р Боян Дуранкев, икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране
Здравейте, професор Дуранкев.
Здравейте, приятно ми е най-накрая да теглим чертата и да направим счетоводството на годината.
Какво показва сметката, професоре, теглим чертата сега, накрая на минус или на плюс излизаме в крайна сметка?
Хубав въпрос, хубаво начало. Бих казал обаче, че ако гледаме само данните, такива каквито са и то статистическите, които се публикуват както от нашата национална статистика, така също и от статистиката на Европейския съюз, Международния валутен фонд и т.н. изглежда, че тази година, ако направим едноизмерен преглед, най-вече чрез основния показател, който странно защо още се използва в Европейския съюз и в България, един основен, това е брутният вътрешен продукт. И то ръста на брутния вътрешен продукт на годишна база. При нас в България се очертава, в края на годината резултатът да бъде точно икономически растеж от 1,8%, което ни слага в групата страни с много нисък темп на растеж. Това е оценката на растеж, когато е под 3%.
И ако трябва да се пише оценка на българската икономика като цяло, оценката ще бъде - Среден 3. Сега бих добавил още нещо, не случайно може би, социологическите проучвания показват, че доверието в правителството също е с оценка среден 3,1 по шестобалната система. Което означава, че икономиката ни крета, пъшка, скърца от време на време и нещата вървят бавничко, но вървят. Но това е за тази година, която беше много сложна, а следващите години се очаква да бъдат многократно по-сложни, не само за България, но също и за великия и непобедим Европейски съюз, ако трябва да се шегуваме в края на годината.
Още повече, че се задават облаци на хоризонта, които не предвещават спокойно, слънчево икономическо време през следващата година. И бих добавил, и тъй като икономиката на България е силно диференцирана, а преразпределението на брутния вътрешен продукт, за разлика от другите европейски страни е под 40%, в другите европейски страни е над 50%. И тъй като плоските ниски данъци в България изкривяват така наречената справедливост и солидарност, по тази причина България е на последно място по равенство, или на първо място по неравенство в Европейския съюз. Изглежда, че ще трябва да има сътресения през следващата година, включително и бюджетни, които да променят статуквото на България на последния ученик в Европейския съюз и даже в Европа, може би. И да отидем към оценка - Добър 4, хайде да не е догодина, но през 2025 г. Впрочем, това е и тезата на правителството, че оправията някога би започнала през 2025 година.
Проф. Дуранкев, отправихте в началото критики към брутния вътрешен продукт като показател и основа, която определя нещо по-голямо. Защо не трябва да е така? И на какво дължим също така всички тези цифри, не толкова задоволителни, бих казала дори притеснителни, оценките, които поставихте? Вие издадохте и една много хубава книга през настоящата година, а сега ще си позволя да я цитирам “Златни мисли". Вие събрахте 367 визионери за мениджмънта, маркетинга и рекламата, и го направихте с много любов, събирайки най-важните неща там. Но да започнем от началото на моя въпрос, критиката ви към брутния вътрешния продукт и защо той не трябва да бъде основен определящ показател?
Много благодаря за похвалата за сборника. Той е с ясна цел да раздвижи мисленето, защото ние излизаме от ерата на простотата. Краят на простотата настъпва и настъпва началото на сложността. Краят на простичките въпроси и на елементарните отговори, краят на еднопосочната политика и на едноизмерната демокрация, както и краят на измерването на брутния вътрешен продукт. Не случайно, единият от гениите в тази книга казва, че: “Възходът на една нация не започва в заводите, а започва в класните стаи". Ние знаем, че може да имаме икономически растеж, но имаме отрицателно деградиране, по-точно на образователната система в България.
И точно тук се показва, че не по-високите заплати дават по-доброто образование, а онова нещо, което сме го позабравили - стратегическото планиране и като допълнение, може би системния подход. Очевидно, както по една молекула от човешкото тяло не може да се опише как мисли човек, по един атом от земната кора не може да се каже нищо за земята. По същия начин с един показател в икономиката не може да се опише развива ли се тя или не. И точно тук е необходим системният подход. Защото хубаво имаме растеж на брутния продукт, но имаме спад, изглежда, на националното богатство на България.
Голяма част от инвестициите са така наречените непроизводствени инвестиции. Това е отбраната, например, непроизводствена инвестиция е и здравеопазването и образованието, изглежда. Но те са супер важни. Същевременно ние даряваме, плащаме голяма част за подкрепа, както на Украйна, така и на други страни по пряк или косвен начин. Това е отписване на националното богатство. Така че ако трябва да се каже един по-добър показател за измерване на успеха на една страна, това е националното богатство на човек от населението. Но да не задълбаваме точно в тази посока. Споровете тук продължават да бъдат ожесточени кой кой да бъде показателя. И очевидно е, че трябва да гледаме общото здраве, както се казва на социалната система и общото здраве на икономическата система.
За съжаление, в България е очевидно, че имаме някакъв икономически Ковид, който спъва всичките ни усилия да бъдем една по-успешна страна. Още повече, че голяма част от страните-членки на Европейския съюз, най-развитите, имат така наречената диференциална рента спрямо България, от която се възползват. Това са както по-високите заплати там, така и по-добрите условия на живот, здравеопазване, образование и т.н. Така че напълно естествено, ние сме кръводарители на славния Европейски съюз, няма какво да се срамуваме или да кажем, че не е така, тъй като то е факт. Диференциалната рента изсмуква от България, освен това имаме и други места, които смучат от България, това са така наречените офшорки...
Проф. Боян Дуранкев, вие както казах на нашите слушатели, бяхте доста критичен в първата част, но представихте реалността такава, каквато е - оценка среден 3 на икономиката, на ситуацията у нас от икономическа гледна точка. Споменахте в края на разговора ни преди малко офшорките и че Европейският съюз трябва да ги забрани. Защо?
Напълно естествено, ако искаме да има изсветляване на данъчната и на цялостната фискална система, Европейският съюз трябва да извърши един преход не само от обща монетарна политика, но и към обща фискална политика, тъй като в момента, ние сме в остри конкурентни отношения. Всички страни се конкурират в Европейския съюз кой ще придърпа чергата към себе си. Същевременно, имаме доста сложна икономическа система, която не е имало преди 30-ина години. Защото в Европейския съюз имаме три основни фактора. Това са едносекторните транснационални корпорации, вторият фактор е многосекторното национално стопанство на всяка страна. И третото са транссекторните транснационални институции, като ООН, Европейски съюз, БРИКС плюс и т.н. Тоест, имаме много сложна система, която изисква доста по-сложно управление. Преди 30 години трябваше да внимаваме каруцата как се кара с два коня, и да държим юздите и на двата коня горе-долу едновременно. Сега в момента имаме модерна ракета, която лети и със старите правила не може да бъде управлявана. Да го кажа направо, очевидно е, че е необходим така нареченият базов преход на самия Европейски съюз. Базов преход в смисъл, че трябва да говорим в Европейскя съюз по много повече взаимно свързани работи, нуждаещи се от системния подход, отколкото само за това коя страна какъв икономически растеж и каква инфлация допуска.
Като казахте инфлация, няма как да не я коментираме, инфлацията у нас през 2023 г., може би двойно по-голяма бе тя?
Спрямо Еврозоната и спрямо целия Европейски съюз ние сме едни от лидерите по инфлация, висока имам предвид, не ниска. Това означава, че много вероятно и през следващата година и през по-следващата, може би, ние ще бъдем спънати по този показател от условията за членство в Еврозоната. Очевидно е, че там нещата не вървят добре за България, тъй като все пак погледите на всички са насочени към черните оси в момента в Европейския съюз. Това е така нареченото еднопосочно мислене. Да, ние отговаряме и ще отговаряме вероятно 2025 г. на повечето условия. Но нека се запитаме, тези страни, които трябва да имат дефицит под 3% от брутния продукт годишно и под 60% въобще от брутния продукт на годишна база, говоря за съотношението дълг - брутен вътрешен продукт.
Очевидно е, че част от Европейския съюз, най-вече страни от Еврозоната, трябва да излязат от Еврозоната, ако спазваме критериите. Тоест, нещата са се променили отдавна, а ние разчитаме на една група от 5 основни показателя. Не става така, не върви Европейския съюз с Еврозона, без да има обща фискална политика. Например, много е вероятно да започне Европейския съюз преговори с така наречените страни-кандидатки за европейско членство през следващата година, още буквално от януари, февруари. Но погледнете, в момента имаме страни-кандидатки за европейско членство с общо 146 милиона души население. Това ще промени съществено Европейския съюз. Имаме различни брутни вътрешни продукти на човек от населението в тези 10 страни. И изглежда, най-изгодно е за Европейския съюз да приеме Турция, защото Турция има около 9300 долара брутен вътрешен продукт на човек от населението, за разлика от Украйна, която има около 3470 долара на човек от населението.
Искате да кажете, че Турция може да изпревари и Украйна, и България в това отношение?
По показателите - да.
Знаем и нейния период на чакане е доста дълъг, отдавна говорен. Имаше и моменти, в които даже се очакваше, че може би ще се развали това договаряне през годините.
Но точно това е липсата на така нареченото “системно мислене" в Европейския съюз. Образно казано, какво означава приемането на една такава страна като Турция, за бъдещето на Европейския съюз, ако щете даже за бъдещето на еврофондовете, или приемането на една Украйна и една Молдова за бъдещето на Европейския съюз, в друг случай. Очевидно е, че в момента доминират политически фактори и въобще не се споменават икономически фактори, които ще повлияят на бъдещето на самия Европейски съюз.
Нека с вас да ги споменем тогава?
Разбира се, първото нещо, което е, ако се приеме Турция, която има 83 милиона души население, и най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, изглежда, че изгодата за Европейския съюз, като цяло ще бъде от икономическа гледна точка. Но тъй като Турция все пак има по-малко брутен вътрешен продукт на човек от населението, диференциалната рента от тази гледна точка, остава на Германия, Франция, Австрия, както се случи с България в Европейския съюз. Трябва да очакват около 10-ина поне милиона души мигранти от Турция към своята страна. Що се отнася до Украйна, която има 41 милиона души население, и същевременно около 3470 долара брутен вътрешен продукт от населението, ако се приеме в Европейския съюз, първото нещо, което ще се случи, е поне пак 10 милиона ще нахлуят в Европейския съюз в търсене на по-добрите условия. Но Украйна ще изисква възстановяване в много по-големи размери, отколкото Турция. Тоест, тук кантарите и обикновените метреки не работят. И е учудващ дефицита на системно мислене в централата на Европейския съюз, вероятно по причината, че както в САЩ, така и в Европейския съюз стоят като задача много сложни избори, евроизборите имам предвид.
И същевременно преосмисляне голяма част от отношенията, които се слагат в момента, защото ние нямаме яснота по отношение на Европейския съюз, какво ще бъде бъдещето на самия Европейски съюз в триадата Китай - Русия - САЩ и мястото на Европейския съюз.
Ако трябва да погледнем напред, очевидно е, че засега бюджетът за 2024 година не изглежда добре вързан. Изглежда, че той е да дадем на всички по малко повече от същото, без да правим големи реформи и без да орязваме привилегиите на богаташите, имам предвид милиардерите и мултимилионерите в България, както и в света. Тъй като облагането на свръхпечалбите в България е фокусирано върху 1-2 предприятия, едно засега. А имаме около 600 предприятия, които имат свръхпечалби. И може би е добре и в България да се замислим за тази необходима базова промяна, която трябва да настъпи. Да, всичките усилия бяха концентрирани през последния месец, най-вече към един бюджет и един паметник, а трябва да помислим за това, по какъв начин, след време да се каже, че българите живеят по-добре.
Очевидно е, че нещата тук не са само чисто икономически, а те вече прерастват в една по-висока категория, а именно социологически. Очевидно е, че трябва да се помисли след следващата година за 2025 г. да има по-голямо преразпределение на брутния вътрешен продукт. И второто нещо, което е, да се въведат европейски тип данъци и в България, както и в другите европейски страни, а именно прогресивно данъчно облагане на богатствата и на милиардерите и мултимилионерите, плюс забрана на офшорната дейност на територията на Европейския съюз. И тогава, от икономическа гледна точка, ще има повече за всекиго и по-качествено като продукция, за всеки от гражданите на Европейския съюз, включително и България. Но това означава качествена промяна през следващата година във всички европейски страни, след евроизборите.
Една златна мисъл за финал на нашия разговор, бихте ли ни споделил?
Любима моя, може би не е точно, но има една, която е на най-великият български бизнесмен, или бих го нарекъл човек, който гради бъдещето, това е знаменитият Кольо Фичето, който твърдеше: “Стройте за векове, а не за пари и слава". И той направи неща, които останаха векове в цяла България, радваме се, благодарим му. И се надяваме той да бъде примерът, жалонът, фарът, показателят за това, как трябва да се работи и как трябва да се живее като цяло. Имаме златни примери в България, не са само внос от чужбина тези златни примери. Така че пожелавам на българските граждани, защото всеки от нас се труди по един или друг начин, както и вие във вашата страхотна медия. Пожелавам ви да мислите с подхода на Кольо Фичето.
