"Управляваната от ГЕРБ община не работи за запазването на общинската собственост върху пътя в Росенец, а с действията си и с бездействието си не се съобразява с исканията на българските граждани - да имат свободен достъп до тази част от българския бряг" - категоричен е общинският съветник на Бургас Константин Бачийски.
Според него Община Бургас прави почти всичко възможно да загуби общинския път към „Догансарай“ в Росенец.
Община Бургас доброволно се отказва от един от най-силните си козове по казуса с общинския път към „Догансарай“ в парк Росенец и заради това може отново да изгуби собствеността си върху единствената сухопътна връзка с брега в тази част на Черно море.
За очертаващата се възможност предупреди общинският съветник от ПП „Средна европейска класа“ Константин Бачийски.
Опасенията му са породени от това, че фирмите „Хермес Солар” ООД и „Стрейтлайн” ЕАД, свързани в публичното пространство с изграждането на лятната резиденция, обитавана от Ахмед Доган, са подали жалба в съда срещу Решение № 12-2/28.07.2020г. на Общински съвет- Бургас. С това решение общината си върна собствеността върху спорния път.
„На сесията през юли аз и мои колеги съветници внесохме докладна с предложение да бъде възстановена собствеността върху пътя към „сараите“. Мнозинството безотговорно отхвърли предложението ни и гласува своя докладна по казуса, в която обаче имаше съществени пропуски. Още тогава предупредих, че всичко това дава възможност гласуването да бъде успешно атакувано в съда от заинтересуваните страни и започнах да се съмнявам дали грешките не са направени съзнателно“ – припомня Бачийски.
Според него през юли месец с начина си на гласуване мнозинството единствено е целяло да намали за момент общественото напрежение по казуса с Росенец и е отложило преминаването на общинския път отново в частни ръце за по-късен етап.
„Сега вече нямам никакви съмнения, че Община Бургас доброволно се отказва от своето преимущество в съда. По този начин прави възможна загубата на собствеността си върху единствения път, който води до брега в близост до „Доган сарай“ – коментира Константин Бачийски.
Съветникът е категоричен, че по текущото дело - най-силният коз на Община Бургас да запази собствеността върху общинския път, който води до сараите, е обявяването за нищожно на решението за деактуването на публична собственост от сесията през месец април. По този начин се пресичат законно всички възможности да се оспорва гласуването от юли в съда.
Като аргумент в защита на своята теза „за нищожност“ съветникът посочва следните аргументи от съдебната практика:
- Решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС, прието без да е налице влязъл в сила ПУП за промяна предназначението на съответните поземлени имоти или части от такива, вкл. приети под условия след приключване на тази процедура, са не просто незаконосъобразни, а нищожни
- Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. е взето без наличието на съществена материалноправна предпоставка, а именно да е отпаднало предназначението на имота по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Имотите, за които беше предвидено да станат частна общинска собственост не са загубили предназначението си и Общинският съвет в решението си от 28.04.2020г. не е изложил каквито и да е аргументи и доказателства в тази връзка.
- Липсата на посочената абсолютна материалноправна предпоставка за промяна на вида общинска собственост, както и пълната липса на мотиви в тази връзка в решението на Общинския съвет от 28.04.2020г., също са основания за нищожност на въпросното решение.
- Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. е прието по неправилен ред и в несъответствие с предвидената от закона процедура.
Съгласно практиката на Върховния административен съд в тези случаи решението на Общинския съвет е не просто незаконосъобразно, а нищожно. За да бъде призната тази нищожност, това трябва да стане по съдебен ред, а за да се случи, съдът трябва да бъде надлежно сезиран.
Константин Бачийски няколкократно е потърсил контакт с председателя на общинския съвет проф. Севдалина Турманова, както и с правния отдел на Общински съвет Бургас, за да ги призове да използват съществуващата законовата възможност да поискат от съда извършването на инцидентен контрол за валидност на Решението за прехвърляне на пътя към „сараите“ от публична в частна собственост. /по т. 3 от т. 41 по Протокол № 9 /28.04.2020/ и да го обяви за нищожно.
Въпреки това при подаването на становище по жалбата на фирмите „Хермес Солар” ООД и „Стрейтлайн” ЕАД, общината, управлявана от зам.-председателя и кмет на Бургас на ГЕРБ Димитър Николов, която е и с доминиращо мнозинство на ГЕРБ в общинския съвет, не е използвала своя може би най-силен коз.
По този начин се губи ключова възможност жалбата да бъде отхвърлена.
Според Бачийски изглежда така сякаш ръководството и юридическият отдел на Общинския съвет защитава и желае да влезе в сила и в изпълнение скандалното решение от 28.04, което съответно през юли месец съветниците оттеглиха, т.е. защитава интересите на „Стрейтлайн“ и „Хермес Солар“.
Случващото се е огромна подигравка с хилядите български граждани, които през лятото протестираха пред самата резиденция на почетния председател на ДПС , като възмущението им разтърси цялата страна и доведе до тежка политическа криза.
Вече е ясно, че по делата с този казус Общината не работи за запазването на общинската собственост върху пътя в Росенец, а с действията си и с бездействието си не се съобразява с исканията на българските граждани да имат свободен достъп до тази част от българския бряг – категоричен е съветникът от ПП СЕК.
Обяснителна бележка:
Дори да се приеме, че Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. по принцип подлежи на самостоятелно обжалване и жалбоподателите биха могли да обосноват правен интерес от обжалването, в конкретния случай обжалването е недопустимо, тъй като Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. е нищожно по следните причини:
- Съгласно установеното в практиката на ВАС разбиране, решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС, с което се променя вида на собствеността от публична в частна, може да бъде взето от Общинския съвет само на базата на вече влязъл в сила ПУП. Процедурите по чл. 6 ЗОС и по ЗУТ са в съотношение на процедурна зависимост, като разпоредбите на ЗУТ се явяват специални по отношение на промяната на собствеността на имота от публична в частна и изискват първо да се промени предназначението на имота, след което може да бъде изпълнена и процедурата по ЗОС, възложена на Общинския съвет. Във всички случаи, за да бъде променен видът на общинската собственост от публична в частна, следва да е настъпила промяна в предназначението на имота. Макар и самостоятелна процедура, изменението на действащия ПУП предпоставя промяната в статута на имота. Недопустимо е двете процедури да се провеждат едновременно. /В този смисъл Решение № 14670/05.12.2014г. по адм. д. № 4329/2014г. на ВАС, III отд.; Решение № 5815/20.05.2020г. по адм. д. № 9196/2019г. на ВАС, II отд./. Решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС, прието без да е налице влязъл в сила ПУП за промяна предназначението на съответните поземлени имоти или части от такива, вкл. приети под условия след приключване на тази процедура, са не просто незаконосъобразни, а нищожни - Решение № 7959/22.06.2020г. по адм. д. № 1872/2020г. на ВАС, IV отд.
- Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. е взето без наличието на съществена материалноправна предпоставка, а именно да е отпаднало предназначението на имота по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Предназначението трябва да е отпаднало действително, т.е. имотът трябва действително да е загубил предназначението си да задоволява трайно обществени потребности от общинско значение, а Общинският съвет е длъжен аргументирано да обоснове този факт. В конкретния случай това не е така. Имотите, за които беше предвидено да станат частна общинска собственост не са загубили предназначението си и Общинският съвет в решението си от 28.04.2020г. не е изложил каквито и да е аргументи и доказателства в тази връзка. Нещо повече, обект на изменение с решението по т. 3 от т. 41 от 28.04.2020г., беше и статутът на общински и в този смисъл обществен път- със статут на улица, съгласно действащия и към момента ПУП (съставляващ имот с идентификатор 07079.831.131 по КККР), осигуряващ единствен достъп на гражданите до морското крайбрежие на територията на Лесопарк Росенец - представляващо изключителна държавна собственост. Именно това беше и причина за широкия отзвук на процесното решение в обществото - факт който е ноторно известен, както и причина за неговото оттегляне от страна на Общинския съвет. Считаме, че липсата на посочената абсолютна материалноправна предпоставка за промяна на вида общинска собственост, както и пълната липса на мотиви в тази връзка в решението на Общинския съвет от 28.04.2020г., също са основания за нищожност на въпросното решение.
- Решението по т. 3 от т. 41 / 28.04. 2020г. е прието по неправилен ред и в несъответствие с предвидената от закона процедура. Отново съгласно трайната и непротиворечива практика на ВАС решенията на общинските съвети по чл. 6, ал. 1 от ЗОС имат характера на общи административни актове /напр. Решение № 2542 от 24.02.2010 на ВАС по адм. д. №11488/2009; Решение № 5208 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2013 г., III отд. и др./. Следователно въпросното решение е следвало да бъде прието по реда за приемане на общи административни актове, уреден в АПК, който в случая не е приложен. Самият факт, че това решение е гласувано заедно с останалите решения по т. 41 (това по т. 1 имащо характера на индивидуален административен акт и тези по т.2 и т.4, имащи характера на вътрешнослужебни актове) съставлява съществен процедурен пропуск, допуснат от Общинския съвет и опорочава изцяло приетото решение до степен на неговата нищожност. Следва да се отбележи накрая, че е допусната и грешка при гласуването на решението, което се установява от протокола от сесията на 28.04.2020г. При първоначалното гласуване решението не е прието, след което в противоречие с разпоредбите на чл. 60 от Правилника за работа на ОС- Бургас, е допуснато прегласуване на същото решение по същество на същото заседание, но след извършени редица допълнителни изказвания, решаване на други процедурни въпроси и дори направена почивка.
С оглед нищожността на Решението по т. 3 от т. 41/ 28.04.2020г., решението за неговото оттегляне, взето на 28.07.2020г. се явява без предмет, респ. и настоящата жалба в тази й част се явява процесуално недопустима.
Въз основа на изложеното и на основание разпоредбите на чл. 168, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК с настоящото Ви молим да извършите инцидентен контрол за валидност на Решението по т. 3 от т. 41 по Протокол № 9 /28.04.2020г. тъй като неговата евентуална нищожност, която твърдим, се явява въпрос, преюдициален за преценката за допустимост на настоящата жалба в тази й част.
1. Не споделяме твърдението на жалбоподателите, че решенията на Общинския съвет от 28.04.2020г. са оттеглени на основание и по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК. Твърдим, че Общинският съвет е имал право да оттегли тези решения на основание чл. 91, ал. 1 от АПК. Действително решението за оттегляне е взето извън срока, посочен във въпросната разпоредба, но следва да се отчете обстоятелството, че Общинският съвет е не просто колективен, но и орган, който заседава на сесии и с предварително определен дневен ред. По тези причини е фактически невъзможно даден въпрос да бъде разгледан и решен без внасяне на съответната докладна записка и включване в дневния ред за първата възможна сесия. В конкретния случай Общинският съвет е получил жалбата срещу т. 1 от т. 41 по Протокол № 9 /28.04.2020г. на 29.06.2020г. и е включил въпроса за обсъждане в дневния ред на първата сесия, когато това е било възможно - на 28.07.2020г.
2. Дори да се приеме, че оттеглянето е или е следвало да бъде извършено по реда на чл. 156 от АПК, то тогава не е вярно, че в частта в която се оттегля решението по т. 3 от т. 41 по Протокол № 9 /28.04.2020г. няма образувано дело. Такова дело е образувано на 05.06.2020г. по жалба на група граждани и сдружение с нестопанска цел пред Бургаския административен съд – жалба вх. № 4058/04.06.2020г., въз основа на която е образувано адм. д. № 1004/ 2020г. по описа на АдмС – Бургас (доказателства 1 и 2). С определение на АдмС – Бургас от 16.06.2020г. делото е било прекратено, но същото е обжалвано от насрещната страна пред ВАС, за което е образувано адм. дело № 7759/2020 по описа на ВАС, по което няма решение и към настоящия момент (доказателства 2 и 3). Т.е. към 28.07.2020г., когато е взето решението за оттегляне на решенията от 28.04.2020г. е било налице висящо съдебно производство по отношение решението по т. 3 от т. 41 по Протокол № 9 /28.04.2020г. Доколкото само това решение е предмет на жалбата и на производството, съгласие по смисъла на чл. 156, ал. 1 АПК за оттегляне на акта е необходимо само от страните по делото и заинтересованите лица. Жалбоподателите по настоящото дело не са такива. Както отбелязахме, те не са адресати на решението по т. 3 и същото не засяга пряко тяхната правна сфера, поради което и тяхно съгласие за оттегляне на решението по тази точка не е необходимо.
